Осъзнаване 04.2016

Осъзнаване 07.04.2016-7
Това което можем да променим в живота си го променяме, а което не можем да променим го приемаме или то променяло нас. Борейки се с нещо или някого/неприемайки го/, това нещо или някой става по-силно/Н. Д. Уолш също го споменава/. Приемайки това, което не можем да променим в живота си всъщност го променяме. Разбирате, нали?
Приемането е в точка нула, а противеното е полюс, засилваме полюса. А само от точка нула може да се смени полюса, сещате се от физиката е закон.
Осъзнавах всички хора като един общ ум, като една обща душа на Майката Земя. И който владее ума си/мислите/, владее света, защото над ума е Духа.
Йоан 3:8
Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.
Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.
Галатяни 5:22
А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност
А на Любовта всичко и се открива.

Осъзнаване 08.04.2016
За вярата размишлявах. Боли, когато не ми вярват и все се съмняват в мен и когато приемат истината за лъжа.
А какво ли е, когато не вярваме на Бог?
И аз съм се съмнявала много пъти в хората и не съм вярвала.
Навярно сега ми се връща по закона каквото посееш, това ще пожънеш. И това не е задължително.
Забелязала съм, че когато някой вярва в мен мога сравнително повече да направя за него, отколкото когато не вярва. Аз съм негово огледало, отразявам това, което е излъчил. Една жена искала да и направят пластична операция за разкрасяване, но така и не вярвала, че е разкрасена. Където и да отидела, на няколко места и все недоволствала от хирурзите, а и така не е разбрала, че нейната вяра предизвиква живота, че тя живее или вярата или неверието си.
Друга жена била изцелена, получила зрението си и можела да вижда без очила, но така и не повярвала и загубила го отново. Всеки продължава да живее с вярата си.

Въпрос за вярата има зададен и в Словото
Лука 18:8
когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

И Христос не е могъл да върши много дела, там където не е намирал вяра
Матей 13:58
И не извърши там много велики дела, поради неверието им.

И аз дълго време съм живяла в съмнения и неверие към себе си и хората докато започнах да разбирам, че всеки прави и дава най-доброто от себе си, както и аз според разбиранията до които е достигнал, че Вселената ни отговаря по най-добрия начин независимо дали разбираме този език или не, независимо дали ще го видим като най-доброто решение или не веднага. Вселената ни предоставя възможности.
Сега вече не ме боли от това, че не ми вярват. Всеки ще действа според собственото си осъзнаване, нормално.
Разбирам, че осъзнаването не е заравяне на главата в пясъка и скриване на нещата които не ни харесват и мислите, които не са положителни. Не може човек да бъде цялостен само с половината от себе си. Осъзнаването превръща слабостта в сила. Може отново да погледнете на болката, но благодарение на осъзнаването болката вече я няма. На нейно място е силата от осъзнаването. Не знам дали го обясних разбираемо, но поне опитах 🙂

Осъзнаване 09.04.2016
Прочетох за детето, което строи пясъчни замъци и вълната ги разрушава. Сега разбрах за урока, който ми се повтаря цял живот и не знаех защо. Всичко което правим и творим е временно, а в съзнанието си го правим като нещо вечно и едва ли не очакваме да остане вечно.
Сетих се и за думите на Христос
„Йоан 6:27
Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.“
Това е истинската работа, която остава вечно.
И все пак тези прекрасни изгреви и залези, цялото творение… и всичко е временно и преходно. А Твореца не се притеснява за това и въпреки това ги създава. Защо?
Защото всичко, което творим остава в съзнанието ни ли?
А може би това е важното. Тогава няма значение кой ги е оценил, видял и кой не. Има значение какво е донесло това на нашето съзнание.

Осъзнаване 10.04.2016
Човек избира със свободната си воля ума или Духа да слуша.
Сърцето се свързва или с ума или с Духа.
То също е разделено на две като мозъка/две полукълба/.
Затова чувствата могат да бъдат, както от връзката на сърцето с Духа, така и от връзката на сърцето с мозъка.
Чувствата от връзката на сърцето и мозъка идват отвън, от сетивата, от външния свят, от мислите на ума също.
А чувствата от връзката на сърцето и Духа идват отвътре от Духа.
Обикновено в човек е взел превес ума, докато чрез медитации и техники се овладее ума/седмоглавата змия/ и тогава човек може да даде превес на Духа.
Духа не е ограничен, но човек решава на кое да даде място – на ограничения човешки ум или на неограничения Божествен Дух чрез свободната си воля.
Човекът на ума е наречен външен човек, а на Духа вътрешен.
2 Коринтяни 4:16
Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

През ума човек вижда всичко разделено, временно и преходно.
Умът се бои за утрешния ден, защото не вижда повече и не знае, той също се бои от смъртта, защото всичко с начало си има и край.
През Духа човек вижда неограничените възможности, Духа не се бои нито от смърт, нито от утрешния ден, защото всичко знае.
Днес ми се даде да видя на изображение, че Платоновите тела
са седем, точно колкото и кръговете в Цветето на Живота.
Даде ми се да видя и телата на Архимед че са 13.
Това да ви напомня за 7 чакри и 13, седем дни в седмицата и 13 тона в календара на маите?
Тук съм ги публикувала и телата на Платон и телата на Архимед

Днес разбрах и още нещо. След като си прочетох страничката „за мен“. Толкова описания, с които съм ангажирала хората. Промених я точно днес с възможно най-краткото описание. Защото когато ангажирам хората със себе си, все едно им поставям изисквания, поставям очаквания. А аз не желая да поставям нито едното, нито другото. Нека всеки бъде това, което е и докъдето е стигнал. Нека всеки се чувства свободен в изборите си и пътищата си. Някой ще избере този път на развитие, друг друг. Бъдете Благословени с вашите си избори. Всеки си върви по своя път, нормално е.

Осъзнаване 12.04.2016 г.
Пътници
Това беше осъзнаването ми. Видях всички хора като пътници на живота. Не случайно Пеньо Пенев казва „човека е човек, когато е на път“. Всичко от живота може да ни послужи за осъзнаване, стига да сме в мир и да приемаме течащата вода от Духа и да я обличаме с думи. Днес отново сравних живота с игра и това е един по-лек поглед на нещата. Преди не си позволявах така да гледам на живота, а все сериозно. Но щом и великият Тесла казва, да не приемаме нещата на сериозно, значи може да му се има доверие. Сетих се преди време, че виждах всички като актьори, което значи можем да се учим от актьорите в истинския живот. Не случайно са пред очите на всички. Можем да се учим и от всички шофьори и пътници също за истинския живот.
Ето каква беше насоката/и преди съм имала подобни осъзнавания, но доста по-малки/ Не очаквайте да запиша всичко, щото не го ли пиша на момента, после забравям подробностите, само сентенцията остава.
Замислих се кога точно се осъзнавам. Ще ви кажа. Първият път се зарадвах, днес се случи когато не осъдих една случка, просто я приех …. Това са плодовете на Духа – радост, мир, любов, търпение … петия ми се губи. Значи от състояние на един от плодовете на Духа започвам да се осъзнавам.
“ Божият мир, който никой ум не може да схване, нека пази сърцата и мислите ви в Христа Исуса“.
Та какво можем да осъзнаем от пътищата/особено сега докато си стоим по сфетофарите/, пътниците и как да го свържем с живота.
Същото е и в живота. Можеш да си пътуваш пешком с превозното средство на тялото, можеш да се возиш на различни превозни средства. Навярно затова душата се преражда.
Можеш да си караш и дълго в едно превозно средство, но е хубаво да го поддържаш ако искаш да те вози дълго, да се грижиш за него, така и за себе си.
Можеш да караш лудо, да бързаш, можеш да се бавиш.
Можеш да си във времето си, нито бързо, нито бавно.
Но какво осъзнах, когато бързаме не даваме възможност на хората и Вселената да покаже благодарността си към нас, да се изяви както иска, защото все бързаме и недочакваме да видим цялостта на нещата. И като недовиждаме цялостта на нещата, всъщност виждаме само половината и тази половина не ни харесва. Не виждаме плодовете си така. Толкова пъти съм се питала защо все започвам къща и я оставям без покрив. Вече знам, защото от бързане но дочаквам да видя плодовете от това, което правя и продължавам да си пътувам във времето и пространството и продължавам да си бързам и да не получавам плодовете си. Много от нас хората се лъжат, че бързането пести време. Не пести, защото нарушава Вселенския синхрон и хармония. Вселената ти е приготвила точното нещо на точното време, но ти отиваш преди това и нещото го няма в това време, не можеш да си получиш даровете защото не живееш в мира и радостта, а все бързаш.
Другата крайност, да изчакваме прекалено дълго. Почти същите резултати само в по-друг аспект. Ако не вземеш точното решение в точния момент, когато е нужно, ти отлагаш някакво събитие, но това отлагане ти причинява други събития, хаос, които те принуждават да вземеш решението, което си отложил по-бързо и също ти се случват едни въртележки в живота, дето … отложил си, за да си спестиш работа, но всъщност работата ти се удвоила и утроила, изникнала от нищото.
Не случайно са казали „Не отлагай днешната работа за утре“.
Не случайно казват да си на точното време и точното място.
А мястото и времето винаги могат да бъдат точни ако просто си в плодовете на Духа или поне един от тях – радостта, която е нашата сила, мира, където Бог обитава, търпение, любов.
Тогава се случват нещата и врати се отварят. Да пътуваме, но без да бързаме и без да отлагаме решенията, които трябва да се решават днес, за да е в баланс и хармония живота ни, за да сме във Вселенската хармония, а не срещу течението.
Много пъти съм се чудела ама защо така, ама защо … ето че почнах да разбирам защо. Споделям за всеки който е търсел точно този отговор в живота си.
Разбира се може да се разсъждава и сравняват още хиляди неща между пътниците в движението и пътниците в живота тоест ние самите и да стигаме до изводите.
Например защо е нужно да следваш потока на движение на улицата? За да не си създаваш излишни проблеми.
Защо е нужно да наблюдаваш знаците? За да стигнеш до целта.
Така и в живота, хубаво е да наблюдаваме всичко около нас и да четем езика на Вселената като индианците.
Може да спреш да наблюдаваш света от превозното си средство, но можеш да спреш и да се поразходиш малко в този свят или да смениш превозното средство, да смениш времето, пространството… Може така да се разсъждава до безкрай, но това, което беше най-важно за мен като осъзнаване го споделих с вас за бързането и за изчакването. И двете ни пречат да си получим Благословенията и да бъдем щастливи. И двете ни пречат да виждаме реално света и хората около нас. В единия случай виждаме хора, които ни правят засечки на пътя, а в другия случай виждаме хора, които ни отварят много работа. Както казват „бързай бавно“. Или както още казват „промени мислите си, за да ти се промени и живота ти“ или промени себе си, за да се промени живота ти. Когато бързаме прескачаме в бъдещето, когато изчакваме прескачаме в миналото, а Всичко е Тук и Сега.

19.04.2016

Окото и светлината

Размишлявах въз основа на тези думи „В стаята като си и гледаш навън през прозореца деня, като затвориш очи и потъркаш с клепача, ще видиш в негатив прозореца, рамката му. Той е първото кое помни окото. Както окото било прозорец на душата тъй и душата е прозорец за окото.или прозореца е окото за душата на ума, къщата та как Какъв е извода от тоя експеримент? Ти виждаш материята, рамката на прозореца в негатив. Тоест като светлина, а деня на вън като тъмнина.Така разбираш, че материята е уплътнена светлина, а светлината навън е ефира/мрака/. Опитай и ще продължа.-И.П.

Тогава от снимките можем да си правим изводи за плътността на материята. Косата беше най-бяла в негатив, тя ще е по плътна материя от тази на лицето, а очите тъмни, те са по-малко плътна материя от лицето. Рентгенова снимка. Тя на същия принцип ли отразява плътността? Костите там са най-светли, а кожата по-тъмна. Навярно щото  костите, косата и ноктите били от един вид клетки изградени. Аналог не можах да направя между физическото и духовното око. С окото гледам и като го затворя виждам негатив, което било същността и показвало плътността на материята. Какво ако една материя е по-плътна от друга? И как да гледам с третото око, че да го затворя после и да видя същността, тоест плътността на материята. Това ли е същността на нещата, да знаеш плътността им? Колкото е по-малка плътността на нещата са по-духовни, а колкото е по-голяма по-малко духовни ли? Тогава косата е най-плътна и най-малко духовна. Но Дънов споменава, че тя е антена към духовните светове. В една статия четох, че правели изследвания на индианци. Които имали дълги коси се справяли в битки, усещали противниците си от далеч, а които нямали ги хващали. Какъв е извода тогава, че и по-плътната материя помага за нашето одухотворяване също ли?

20.04

„Не свиквай с нищо, съзнавай всичко“, ще го запомня

 И понеже стана въпрос за навици, размишлявах, осъзнавах
 Да, всичко това е от ума
 Успях да видя и през погледа на Духа
 Но са ми разделени
 А какво е да виждаш през третото око не знам, то с какво е по-различно от това да виждаш с Духа?
 Нещо като да виждаш с очите си ли?
 Но на тях не може да се разчита.
 Осъзнах, че умът, който вижда всичко ограничено и с липси си създава навици, неща които превръща уж в постоянни, но те пак са си временни щото са от вън, от света и там всичко е с начало и край.
 Просто илюзията на ума, както и липсите са илюзия на ума.
 А през погледа на Духа човек няма нужда от всичко това, защото в Духа просто си тече пълнотата. Два свята са в мен. Когато съм в единия, другият липсва, като две страни на една монета.
 Навярно трябва да бъда повече в света на Духа и тогава този мъничък и огранчен свят от ума, просто ще изчезне, знам ли.
 И все пак преживяваме нещата в света с участието и на ума
 И важното беше това, което се е реализирало в света
  Ами до тук стигнах.

Само знам, че човек отделен от Духа не може нищо, колкото и да си говорят за майсторството, което сами постигали. И Христос не е бил сам. Да, силата е в единството, . Аз и Отец едно сме, беше казано. А на друго място се казваше, че Отец, Син и Дух са едно и Сина не е извършил нито едно чудо без Духа. Сетих се за „Йоан 16 2 Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега. 13 А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща. 14 Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява. 15 Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява. „И по това познаваме истинските от лъжливите, че едните славят себе си, а другите Бог „3 защото ние сме обрязаните, които с Божия Дух се кланяме, и се хвалим с Христа Исуса, и не уповаваме на плътта.“ Филипяни 3 Истинските не се хвалят със себе си, а с Христа Исуса от Който е всичко… Йоан 1:3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. Не съм чела Библия от години, как Духа още ми припомня тези стихове, не знам, но и няма да ги спирам като идват в мен. Прочетох тези думи „МАТЕРИЯТА Е СГЪСТЕНА ЕНЕРГИЯ, ЕНЕРГИЯТА Е СГЪСТЕНА СВЕТЛИНА… НИКОГА НЕ Е ИМАЛО ДРУГО, НЯМА И ДА ИМА… А СВЕТЛИНАТА ПЪК – Е ВЕЛИЧЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ, КЪПЕЩО СЕ В ПРИКАЗЕН ОКЕАН ОТ ЛЮБОВ ! !“ Защо ми цъкна лампичката. Първо не съм чувала за сгъстена енергия и защо енергията да е сгъстена светлина? А и нали преди светлината е словото, тоест не светлината е съзнанието, а от съзнанието/словото/ е светлината. Поне това разбирам И накрая сложили думата любовта, че да се вързват и да не мислят. Грешно ли разсъждавам? И накрая ще излезе, че тъмнината и светлината са едно и също. Сега си спомних, че Друнвало беше писал, че тъмнината е различна честота на светлината, която виждаме като тъмнина, а всъщност е светлина. И всичко е енергия и светлината е енергия. Добре и светлината е съзнание, но нали източника на светлина е съзнанието. Какво ме обърква? Автора е друг на цитата, не който мислех, объркала съм се. С тези пет сетива се бъркам още. Да, което идва от ума, не може да му се вярва, тоест отвън. Защото по пътя на логиката далеч не се стига. Осъзнах още, че вътрешния ми свят не разбира думата празнота, защото няма празно пространство. Не разбирам това, че и тъмнината е липса на светлина. Разбирам, че тъмнината е друга честота на светлината, която окото приема като тъмнина. Всичко за светлината ме интересува. Даже бих искала да знам как работят фотоапаратите, на какъв принцип, за да разбера повече за очите. И съзнанието било светлина, навярно, щом всичко е енергия и съзнанието също. Осмислях този принцип „каквото вътре, това и вън“. Той откъде е? От херметизма ли? Не съм го ползвала, предимно ползвам принципа „каквото горе, това и долу“. Каквото вътре, това и вън е много относително, щото всичко е движение в този свят и първо човек се променя вътре, след това се вижда вън. В повечето случаи важи този принцип навярно за хора, които са балансирани и установени вече. Иначе отвън се проявява това, което не виждаме в себе си, което не сме балансирали. Поне засега това разбирам. Вън се проявява това, което не е балансирано в нас, за да го видим, но ако човек не наблюдава трудно ще го види и вижда други неща, вместо което трябва. Понякога искам само да изследвам и да се уча и да не се занимавам с нищо друго. А, да  осъзнах, че съм изследвала изключенията от законите. Те са ми интересни, щото допълват самите закони. Може би затова разни случки в живота ми. Но сега минах на друга посока, която съм търсела. Днес тази дума дойде в мен – Фарес, сега гледам, от Даниил ръката изписала мене, текел, фарес, което означавало, че Бог е премерил твоето царство, сложил те е на везна и те е претеглил.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s