Успение

-Истината и лъжата как да ги примиря? Пак този пети херметичен принцип на Кабалион. Истината в повечето случаи е относителна, когато е свързана с време, човек и пространство. На негатива черното е бяло. Две противоречия и двете могат да бъдат истина, и двете лъжа. И така да е, пак се бунтувам в себе си. Това не ми носи мир. Чувството за притежание и отъждествяване пречи. Не искам да се разделям с егото си  и искам, пак противоречие.
-Има и диа-позитив)описал съм и това в страницата. Ра-бо-тя сега)
-Цветовете са запазени, изображението е огледално-диапозитив. Как да не се предавам и да запазя себе си? Даже не знам какво съм. А как да разбера, че да бъда себе си? От точка нула. Обърквам се. В света илюзия, това не съм аз, а отражението ми. Моят Аз къде се крие? От очевидното стигам до тайното и го правя явно, проявявам божественото в себе си. А Бог няма какво да печели и губи. Нищо не го безпокои, нито смъртта, нито живота.  Бог се радва на живота в мира и любовта пребивава. Това ли е скритото, божественото в нас? – Божият характер, когато се проявява. Тогава и вечността се проявява разбирам и съня се превръща в реалност, а реалността в сън. И ти избираш какъв да бъдеш и на какво да вярваш. Да виждаш света през божиите очи на вечността и безсмъртието в любовта или през очите на ограниченото его. Всичко било толкова просто. Само остава, да го приложа на практика осъзнаването. Колкото повече говориш, виждаш и чуваш като бог, толкова повече привличаш божественото в живота си. Колкото повече виждаш, говориш и чуваш с егото си, толкова повече привличаш егото в живота си.
И все пак, за да се стигне до тук е нужно познаване на Божия характер, слово, мъдрост и знание и дела божии. Това е пътя в който егото израства до пълнотата на антихриста, за да се яви Христос. Щото в дуалния свят, там дето се множи благодатта, се множи и греха/прицип/. Вървят ръка за ръка, като деня и нощта. Това е. Другото от Божествената сила. Чух едно м-дам.  И за края и началото разбрах. Всеки край съдържа в себе си новото начало и всяко начало съдържа в себе си края.
Бог в теб, това е състояние.
-Аз съм бог в 3де, това е,  не е кой знае какво, тук) но е чуден усет. Всеки може да е, като мен, казано е)
-Как го задържаш усета на радост, усмивката? Аз го изтървах.
-Аз съм бог-юздата, аз съм в краката на всеки и знам и ноктите им, така.
-Ще се наблюдавам. Забелязах.
-Аз съм земята и небето, съм който съм)
-Аз ще мога ли да го кажа някога това?
Както Исус казва:Аз съм пътя, истината и живота. Ти по същия начин го казваш, от Извора.
-Жега и работа до сега на слънце, та сега на сянка ще имам.
-И на сянка е жега. Та какво да кажа, не знам в такива дни разбираме защо има и слънце, и сянка. За небето и земята не разбрах. Аз никога не съм се отъждествявала с небе и земя. Със земята мога, щото я сравняват с жена. А небето? Небе и земя като инг и янг. А, да.
Бях прочела нещо от Абрахам, пак вътрешният Аз ме поправя в мисли.
Беше да се фокусираш върху това, което те прави щастлив и намерения… А всъщност истината е, да се фокусираш щастлив върху живота, такъв, какъвто е, без очаквания. Щото очакванията ограничават, задействат търпението, което чака в очакване и се изчерпва. А когато няма очакване и търпение не е нужно. И тогава просто всичко си идва на място. Ти не се бъркаш в работата на Вселената с някакви намерения и тя не ти се бърка в твоите работи. Това, което си говорихме. Просто си го изяснявам отново, по-задълбочено. Стари и нови мисли. Сетих се, че видях дърво зелено цяло, а стари от миналата година неизпадали сухи листа имаше на него.
-Анджак. Голяма мотика ви е фокуса на вас, хаха. Нямате глагол вие, Бог е глагол. Целият ви свят е безбожие извън мен, който съм в него като глагол, извън куп човеци-тихи и глаголни които другите безбожни наричат, но всъщност те са бурята на-божието, в-божието. Сънят е най-големия и най-малък глагол в разход на енергия-седми ден, но спящия в 3де, словесно хибридче между животно и бог, никакъв глагол не е. Глагола е съзнатото му действие, не само в ръце и в съня му, за да е божие действие.
Не съм се уморил да казвам, но нямам нужда да отдавам, а да съхраня знаменията в словото, да се развея също-флаг, защото като се раздам ще умра-а бог расте. В 3де, не бива?умрял да е./като се раздам, ще умра/
-Да, разбрах. Не съм стигнала до там да превърна съня в реалност, а реалността в сън.
-Ами стигни. И не ме лъжи-няма как да си стигнала без да си, така и не можеш да разбираш, за това казах-стигни.
-Как те лъжа?/сега докато превеждах от латиница разбрах, лъжа като казвам, че разбирам, а не разбирам, защото не съм стигнала/
-Ей така без да щеш, лъжеш. Няма и да узнаеш за какво лъжеш, докато не узнаеш що е лъжеца, едно маркуче в гърлото ти на свода, хаха.
Ами узнай що е-егида-щит, къде коментира май и обвиненията ще отпаднат. Те не са и съществували. Що си усложнявате живота не знам с духовни намерения, кои не ще узнаете без глагола в тях, в 3де живота ви.
-От Уикпедия: Егида произлиза от древногръцката дума „αιγίς“ [егис] (новогръцки αιγίδα [егида]) – така в древна Гърция се е наричала козята кожа, и по аналогия така се е наричал щитът (бронята) от козя кожа.
С козя кожа древните Гърци са покривали голотата си, а също са я използвали в средствата за лична отбрана, тъй като подплътяването на щитовете с козя кожа е осигурявало допълнителна защита.
За мен и кой  говориш? Просветление, било чувстване и осъзнаване прочетох.  Днес не разбирам много.
-Та виж Йоан кръстител кво има за дреха. За за всеки-говоря кой се свързва с което казвам.
– Кожени дрехи, кожата ни е дреха
-Ей дълго и кратко е. Аз не знам що все пак не разбирате, когато е дадено.
-Щото се разсейвам
-Кво пише в Битие за кожените дрехи?
– Се дават на Адам и Ева
– Ами чети тогава
-Щото се срамували, а преди греха не се срамували
-Да отишли в мола, наречен Едем и им дали парцалки. Какво е срам?
-Някои пишеха, че рептилската кожа била сменена с тази, която сега
-Какво е грях, писах в страницата. Ехо, ти деца-дете имала ли си?
– За мен вярата е в лъжата, щото те отклонява от пътя. А лъжата беше относителна, както и истината. Да, имам си.
-Питах за срама?греха, какво знаеш, какво видя в детето си? Спа ли, не помниш ли, когато изпита срам?/сега се сетих като превеждах текста, дописвам “в грях ме зачна майка ми”. Зачеването на живота се смята за грях/
Отделянето от Бога било грях.
-Нищо не разбираш, далеч на еони си от очевадното в писанията. Нали тях визирам сега все пак. Дрън, дрън, дрън, ала бала, думи на уморен поп след литургия казваш, хаха.
-Да, така се чувствам
-Аз ще ти кажа истина една, която да оповестиш, ако желаеш, а ти я скалъпи в пост от темата ни как можеш.
-Кажи
-Много проста истина…така просто я казвам)
-Срама е показан и значи-пик-напомняне за знанието, та съответния библейски бог-ове показа ли първо на хората тоя пик, включи ли им мозъка в спомен. Днес това е просто като тогава-ако имаш дете малко и докато не му обърнеш внимание на голотата му, то не се свени. Това казва, че то е програма, която реагира според вниманието, а това казва-дали бе кофти вниманието на змията към хомо сапиенс а? Нима знанието е лошо? Та тогава кой е бога ни и къв глагол в отца си-змията търсим? да, копеле да ме наречете-казал, Исус. Като вас съм ако сте такива, знам Отец Си и кой е като мен знае го също.
-Че сме създадени от рептили?/Сега разбирам, докато преписвам, че не знанието е лошо, а начина по който се възприема знанието и за какво се употребява, затова и не се дава на всеки/
Това за вниманието съм го забелязала, програма, която реагира според вниманието, много точно казано. Аз съм наблюдавала как се променят хората, когато разберат, че ги наблюдаваш. Навярно всеки е така, щом е програма.
-Питах те за детето, че простото повторение е това, което правиш сам с децата си. Кал го наричат, грях, поради срам. А истината е, че няма грях, има закон наречен слово и според начина му от родител към дете представен идва като знание или кармична тежест.та
Съзнаването на детето идва от съзнаването на родителя-колкото по далечен е пра-отеца, тъй по далечно в 3де се съзнава. Тоест хората де-еволюират, щот са гмо, не естествен продукт и само малцина близки могат да са индивиди, близки в корена си.
-И аз не съм забелязала еволюция, за която непрекъснато се говори.
-Така се казва-почитай Отца си и ближния люби) На земята малцина са в кожата на Йоан-антихриста, козиника, малцина са човеци от бога си. Мнозина са призвани, да го познаят, но ако успеят.
Успение е смърт съзната, тъй има успение богородично, тъй тая коя роди бог, щом успя и редовия хомо сапиенс може. Ако не умре, няма да се роди.
– Кръщението е смърт.
-Днес си приех работата, такава каквато и разбрах, че ми помага за осъзнаването, всичко което е.
Преди исках да бягам от тази работа, а сега и се радвам. Осъзнаването е най-важното и като бягам от работата, бягам от осъзнаване, а взех решение, да не бягам. Всичко е точно, такова, каквото трябва да бъде. Като нямам очаквания какво да бъде, не ми е нужно и търпение. И човек като цени каквото има, получава и повече. Та сега приемам нещата и жегата.
Вчера бягах по-рано от работа, но тогава се радвах на свободното време и пак ми беше полезно.
-Виж сега и помни тия думи-други-няма по-верни:Човек всеки ден качва керемида на покрива си до средата на живота си да речем, после сваля каченото и вижда небето. Има и друг вариант-качваш до края си и не виждаш небето, но тъй пак си изградил-небе, покрив. Най-прав за своето наследство, а то е децата след теб, тях бог прави, прав по-крив дава и щита-алфа и омега, за да ни има, тъй всеки родител-бого-родичен може да прави-правото в кривото. …
-Днес било Еньов ден, за водата и наричането.

-Наричането е магия, знание, вода-нареченица

-Така е+това е старата тракийска нова година днес, магичен ден, но аз работя, да сме живи и здрави. Другото се намества, когато градиш и мериш добре градежа.
-Живи и здрави! Да, който дава имена, първо трябва да има знание. Адам е давал имена на всички животни.
Получих си отговора за водата, в последния сън, трети. Ти ми говориш с цифри, но аз от цифри не разбирам и ми се обясни простичко. Водата символизира живота, да и Словото, няма противоречие. Щото Словото твори, творческо е, като го одухотворим/о-дух-творим/. През целия си живот творя, правя неща, но не давам живот на това, което творя. Плащам разход, енергия, но не завършвам почнатото. И така всичко отива напразно, като тази вода. И така не се ползвам от което правя. Да, много пъти се питам за тези неща по един или друг начин.   Аз никога нямаше да свържа този пример с духовния живот, ако  не беше го свързал ти преди мен.  Та как да довеждам нещата до край, да им давам живот? За всичко, което творя? Вън се променя от вътре. А невидимото ми се губи, какво точно правя в невидимия свят. Почвам много неща и не завършвам, строя къщи и ги оставям без покрив. Вселената ми го показва, за да го видя и аз искам да го променя това нещо в себе си, да давам живот на всичко, на всяка идея, да завършвам започнатото.
Относно това за машината, че всеки се променя, когато го наблюдават – сега друго разбрах. Да, това си е програма и тази програма действа за целия свят. Аз също реагирам и говоря и действам на база на тази програма. Например сега четох за сътворението неща и реагирах. Но не винаги реагирам и не винаги отговарям. Точно си е някаква програма, а който я е направил, знае ли как ще реагира всеки на всичко? Това е много интересно, щото е някакъв общ принцип. Могат да се правят изводи, ако знаеш кой на какво реагира и да му въздействаш според намерението на създателя примерно.
Ето какво дойде в мен за сътворението, че всичко е било едно цяло наречено Бог, Сила, Дух. И това цяло се е разделило на части, като всяко част запазва връзките си с цялото и съдържа в себе си, създателя. Това ми съждение се потвърждава от теориите или доказателствата, че Вселената е холограма и всяка част съдържа цялото в себе си. Един вид няма нищо сътворено ново, по-скоро е различни комбинации от частите.
Например да вземем една картина, мандала, неоцветена. Цвета предава формата и фигурите могат да се свържат едни фигури с други и се получава цяла фигура, която ще е различна от други свързани фигури.
Като има само линии, очертания, не се виждат различните възможности и комбинации. Виждат се когато се оцветят и свържат в картината.
Същото е и за сътворението. Даже нищо не се движи и движението е илюзия, просто се оцветяват различни фигури и се получават различни картини.
В света как става? Много просто, както си е написано, чрез Светлината. Един вид Светлината е боята, която оцветява различните картини. Светлината не е само електричество, а електричество и магнетизъм, електромагнитно излъчване. За мен това е цялата теория за сътворението и няма друга.
Сега разбрах още нещо. Светлината не събира, тя разделя
И това е противоречие.
Щото като казват, че всичко е светлина, аз си мислех, че събира нещата, а всъщност различната честота на светлината създава различна материя, цвят и фигури.
И още за тази програма разбирам/ програма, която реагира според вниманието/
Програма, която реагира според вниманието, много точно казано. Аз съм наблюдавала как се променят хората, когато разберат, че ги наблюдаваш. Навярно всеки е така, щом е програма.
Според нея човек реагира на точно определени неща според програмата, които могат да извадят потенциала му или да не. Например всеки не говори с всеки, не може. И това не са ли връзки и зависимости от създателя на тази програма? Точно такива са, са разбирам. Имаш гени, дадености, но и точно се знае какви са ти възможностите и как се отключват и как се заключват… И това е пак връзка с външен и вътрешен свят. Значи човек не може само от външния свят да се осъзнава или само от вътрешния, а и от двата едновременно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s