Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни – Йоан 8:32

poznaete-istinata

  • Нарисувах една икона на Св. Петка. Прилича и на теб някак, но фурора тук бе, че пред нея в радиус от 180 градуса, човек до човека, 20 метра видимост към иконата да се нареди, всеки казва-тя мен гледа. Хах.
    Бе на Св. Илия това. Иначе днес по дата е 3.14, пи – числото което някога в Египет бе 3, до 25, как да е. Деклинацията на звездите определя и златните сечения, та днес на работата слушах радио и говореха за теми такива както за инсектите в бг., вкарани в бг. Нещата които от години виждам, гледам, сега се сбъдват, как да е. За мухи и бръмбари е реч, че не се знае как са тук, когато не са били. Е, аз знам, ама на кой му пука, хората не познават ближния, камо ли някаква необичайна муха кво прави в неговата географска ширина и какъв егрегор захранва и каква сънна енергия доставя. Така хъркат и спят, но в Б.А.Н. гледам дадоха глас, хаха, най-сетне.
  • Пуснах и публикацията, а от “Разделяй и владей” в страницата ти Попитай Архангел прочетох, стигам до извода, че като разпространявам Слово от една страна правя реклама и разделям чрез рекламата, а от друга събирам чрез Словото. Пак двойнствено проявление
    -Е да, но сърфираш още по вълната, а истината е тъкмо близо под сърфа. Хубав пост, реверанс.
    И знаеш ли най-голямата новина коя е? Днес се раждам, днес умирам, днес живея, утре-също) в това днес-сега, съзнато винаги.
    -Какво значи истината е под сърфа винаги? Да живееш и да умираш в сега, винаги ли? Разбирам го, но още не го съзнавам. Чета една публикация “Как да постигнем изобилие – с даване”, за да видя какво осъзнават там. И все пак се сетих за тези, които имат, а не дават. Те от тези които дърпат конците ли са? И защо не важат за всички вселенските закони? Спомням си изключения от правилото от филми, от живота.
    -Не питай празни неща, а пълни празното с усета си.
    -Щом питам, значи и отговора е близо, ще го имам.
    -Никой нищо не е само такъв – някакъв изглежда, но всеки всичко е ако ти приляга, а не само изглежда. Ти виждаш думата – при-ляга, при легатурата във връзката е вид глагол, а в-згляда е адът, замръзналото време, вселената, холограмата, която в глагол и рая създава. До кога радиото ще ти пее? Докато има и пира-миди). Затова времето от тях се плаши, тоест хората, тълпата, щото те антена дават и разума. А властника от тълпата излиза и времето е в него и той в отрязъка му, та плаши се от безвремието, което дава разума, огъня от антената пирамида.
    -Като думите на Левски – Времето е в нас и ние сме във времето. Времето е във вечността, Бог. Защо да се плаша от безсмъртието? Пише безсмъртие, а всъщност е живот и смърт, вечността.
    -Левски е казал същото – ние сме във времето и то в нас, тоест казал – ние искащи власта, друга власт ще наместим и ако не сме разумни, същите изедници ще станем. Поради разбиране на матрицата, до колкото умеем, да разберем.
    А, да, хаха. Брей виж какво стана с Левски, сега, писахме заедно, а видях преди месец това, че ще стане.
    -Не се плаша от разума, разума-огъня. Да. Видял си преди месец, как? Събрал си времето – минало, сега, бъдеще? Как се събира времето?
    -М-да
    -Това ли е безвремие?
    -Който има Царството, има и времето в себе си.
    -Като Левски. Осъзнавам времето сега, извън мен, но не го осъзнавам в мен. Вечността и времето се свързва с Бог, пространството с Христос, материята с Дух. Духа бил вид материя, която съдържа всички видове материи…
    -За про-роците, първичните в Духа-камъка се казва, че след Исус няма пророци, понеже Той събра времето. След Него, който пророкува-храни егрегори, който мълчи и глаголи е Син Божи – сбирача на всяко 2 в 1, тъй и Бог като Него, просто казано. Та по делата ще ги познаете.
    -И аз така го разбрах. Защото след Христос всички вярващи са в Христа скрити. И чрез Христос могат да пророкуват, но няма други пророци, освен Христос.
    -Познаете-нежели по думите от съня им и бита, а по думите от глагола им мълчалив и виден в Словото и Лея на сърдечието. Ето това са те, синовете божии и дъщери, светлозарите.
    Аз казах – Хау, както казват индианците) е това е то отговора ти на голямата енигма-живот.
    -По думите от живота осъзнати и преживяни.Значи всичко да е в единство – думи, дела, живот в Христа. Както казва Христос – от себе си нищо не върша, що чуя от Отец, това говоря и върша. Да, като чуваш, трябва да си готов и да вършиш, каквото чуваш.
    -По-някога винаги в сега ми е мило да ти казвам неща, които знам, че знаеш, а те хвърлят в почуда, хаха. Като към дете. Но няма да повтарям, слушайте ме добре – ало, ало, връзката прекъсна, хаха
    /партизанката от филма “Ало, ало” казваше:слушайте ме добре, няма да повтарям”, а аз все забравям …/
    -Да, ще размишлявам.
    -Ти си – ди-антус/карамфил, цвете/. Ти си Божествена в ума си красив, ползвай Го.
    -Добре, но всъщност това не е точно ума/его/ – знанието което си идва. Писах, че от Христовото съзнание, от Христовия ум и съзнание, нали са едно и също?
    -Виждаш сама. Без да знам какво пише в Бибилята, как те сещам там и ти пък на мен пре-откриваш думите. А това значи, че щом знаеш, чела си. А аз щом казвам-знам и в единение съм там с тях. А ти чрез мен пак повярваш им на силата и тя те пълни.
    -Да, така е
    -Е, казах ти и това, без да те чета.
    -За да се надгражда, се използва това до което сме достигнали разбирам. Ти използваш Библията, щото знам какво пише, за да ми обясниш знанието чрез нея. Ако не я знаех, нямаше да разбера. Това е някакъв принцип пак. Например когато детето върви, не го държим за ръка. Или Бог дава знание, когато нашето свършва, там където свършва нашето, започва Божието.
    -Е, да. Аз всъщност съм Библията, та ползвам себе си)
    -Щом Словото е в теб, значи си Словото/Библия/. Всичко което е в нас си го имаме и може да го излъчваме, даваме. Значи Словото е и в мен, щото аз Библия не съм чела от години, а не съм я забравила. Стиховете си идват, когато ми трябват. Един вид са оживели и тях мога да си ги давам тогава, не са взети назаем. А всичко, което оживява е родено и може да се дава. … А Христос свързваше Словото с традициите – делата.
    Той и каквото говореше и правеше, затова казваха, че не е като фарисей/те само говорят/, не е като книжник, а … момент да го видя точно как беше стиха, който дойде в мен.
    Матей 7.:28-29
    28И когато свърши Исус тия думи, народът се чудеше на учението Му;
    29 защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници.
    Думите придобиват власт и сила, когато имат покритие в дела, това разбирам.
    Как се свързват? Това значи да родиш Словото в плът – да оживее .
    Само да го говориш, какво значи, че си родил Словото в душа, Дух? Духа се новоражда. А душата?
    -Да. И когато Го питаха фарисеите що яде и пие с бирници, казал им: не здравия има нужда от глагол, а болния, но не Го разбраха и мислеха, че болните са бирниците, а те-здравите. Та Той показа със здравите на болните-фарисеи глагола, за да го последват, а те Го разпнаха и не разбраха как здрав-болен носи и как лицемерието е лъжата, а не мярата в очите според мярата в плещите и гръдта. Това разбра ли?
    -Имат нужда от лекар е преведено в стиха, а ти споменаваш думата глагол вместо лекар. Но и едното и другото дават живот и глагола и лекаря … и понякога смърт …
    И аз така си мислех, до сега, че болни са бирниците, грешниците. Значи това е фарисейска мисъл. А който слуша Божието слово оздравява.
    -Болника е фарисеят.
    -Последното не го разбрах. Христос е здрав, но фарисеите виждат в Него лъжа и го имат за болен. Виждат собственото си отражение. Значи Той носи фарисеите чрез кръста ли/здрав-болен носи/?
    -Те нямат ДЕЛАТА МУ, а СЛОВОТО кое в Него и виждат, безделието си, чрез словото Му И СА БОЛНИКА ЩОТО НЯМАТ СЪРЦЕТО ДА ГО СЛЕДВАТ В ГЛАГОЛА.. И тъй, не себе си разпъват, а Него-Глагола/Живота/.
    -Тази дума лицемерие съм я възприела като лъжа, не като точна мяра в очите. А очите бяха огледало на човека.
    -Казах пак, всеки носи кръста си. Кръста е един + все пак, хаха.
    -Те не Го следваха, щото мислеха себе си за прави, а Него за лъжец. Заради Истината. Как беше казал, че е неразделна? Всеки си мисли, че разбира от любов, но и любовта е свързана с истината и всичко от там идва.
    Например фарисеите не разбрали истината, разпъват Христос…. А Истината е Една разбирам или всеки действа според собственото си убеждение за истина, но това е субективно. За да действаме в глагола според Истината – Христос е нужно да сме в Христос, иначе винаги тази истина, ще е субективна.
    -Да.
    -Пръчките и лозата, отделени от лозата не можем нищо. Що не съм пръчка от лозата?
    Вяра ли не ми достига, какво?
    -Су-бект е под водата, а о-бект е над водите. Тъй кой сбере долу и горе има Царството. Кой сърфира над субекта, няма и обектива. Той само се заблуждава, че е слайдер на сърфа си, на субективното и вижда над водите, хах.
    Номера е, да вървиш по водите с краката си, без помощни средстава – магии, вид знание, сам ти – да си магията.
    -Не можах да разбера. Какво значи да съм магията и да вървя без знание?. Магията не е ли знание или само проявление на знанието?
    -Да си сам знанието.
    -Аз не съм ли?
    Магията е самото знание. То си е в мен знанието. Когато трябва си го спомням, не винаги го помня, само когато трябва ми се припомня, дава. Не знам, понякога се съмнявам в себе си и не винаги обръщам внимание на това, което имам. Да давам място на знанието ли?
    -Не питай, действай, не тук само, а тук чрез дните си, които можеш да опишеш в слова от глагол.
    Щото какво можеш да кажеш сама като в Библията от глагола си днес? Ще има ли покритие, вместимост с думи там?
    -Разбрах, не съм събрала времето/минало, сегашно, бъдеще/.
    -Когато хомо-сапиенс преодолее глаголите си, става Буда и Син Божи, но няма как да си Буда без да познаеш пътя до Буда, а той е глагол.
    -Така е.
    -Не си отрудила времето в бита си, за да имаш и безвремието в живота си.
    -Какво значи отрудила?
    -Е ти ще кажеш как е за себе си най-добре. Ами това кое ме питаш – защо толкова работя, постоянно. Просто преодолявам глагола и вървя в 3де пътя към точката на безсмъртието си. /сега, докато превеждах, се сетих за филма 17 мига от пролетта и песента:Мигновение/.
    -Един вид постоянно да работя, да правя нещо си. Правя неща, в които виждам смисъл, че се сработват с глагола, които не се сработват, не ги правя, изгубвам желание да ги правя.
    -Не просто, а да одухотворяваш материята с глагола си като съществуваш в сега-то на тоя глагол. Описал съм начина./… намерих, споделям накрая/
    -Когато нещо ме вдъхновява в сега съществувам, когато не, не съществувам, отнасям се другаде. Въпроса тогава е как да превърна живота си във вдъхновение? Не знам все още. Щото не приемам всичко навярно. С приемане се казва. Не мога всичко да приемам. Променям каквото мога, каквото не мога, да приемам. Остава да измисля как да променя, това което не приемам тогава. И това което не приемам го променям от как се помня и не се променя. Ами не си приемам живота в момента и не знам как да го променя. Това е. Докато намеря решение, навярно ще е така.
    -Ами докато не приемаш, няма и да променяш, не ще и намериш, узнаеш, че вече имаш. -Да както за всичко. В един момент узнавам се, имам еди какво си в себе си. Да приемам, да не търся, да не чакам …Така лъжех илюзията и преживявах плодовете на Духа в себе си. Но докато няма промяна навън, значи илюзията ме лъжи. Не свързвам вън и вътре, външния свят и вътрешния. Кое е истински живот в сега? Вътрешното ми състояние или външния живот от илюзията? И двете ли? Но не знам как да ги примиря двете. Те са противоположности сега.
    Исус казва: “В света имате скръб, дерзайте, Аз победих света.”
    Значи света няма да се промени. … Който е овладял ума си, владее света. Истинския живот е този вътре в мен. А илюзията е лъжата. И аз не лъжа като вярвам на това, което е в мен. Илюзията лъже и иска да вярвам на лъжата и. Истинския живот е в мен, а лъжата е илюзията, света. …
    Така мога да ги примиря – лъжа и истина. И когато направя, победилия съм света. И илюзията не може да ме лъже повече, щото съм познала истината.
    “Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни”. Щото светлината е огряла тъмнината.
    Затова ми каза, да ползвам ума си. Ползвах го. Благодаря ти за това осъзнаване! Велико е! Твоите въпроси отключиха отговорите. Ап. Павел казва, че е бил в родилни болки докато се изобрази Христос в нас, като теб … докато се изобрази Христос в мен.
    Толкова дълго съм вярвала, че илюзията, външния свят е истина, че още …
    Нужно ми е, да си го затвърдя, осъзнаването, истинската вяра, която е неразделна, събира в едно.
    Би ли помогнало това осъзнаване на други ако го споделя или ще са само голи и сухи думи за тях?
    Затова осъзнаването е най-важно в света. То е истина и от вечността, остава винаги в нас. А света-илюзия е преходен, едно идва, друго отива.
    Вече не е нужно да приемам лъжата илюзия, а да вярвам на осъзнаването, истината в себе си. Така имам мир. И да живея според което съм достигнала. Също вече не чакам и не търся. Намерих. След като не чакам, не ми е нужно търпение … И след като не търся, мога да живея в СЕГА.
    Днес е 23.07.2016-три, включва числото на Бог – едно, двойнственото две и на Троицата.
    В цялата картинка не свързах труда от илюзията с вечния живот. Защо се трудим под Слънцето? Същия въпрос си задава и Соломон. Защото трудът ни, не отива на празно?
    “Трудът ви в Господа не е напразен“
    „Работете за храна, която не се разваля, а трае за вечен живот“
    За временния хляб се казва, който не работи, нито да яде.
    И все пак, първо се зарадвах, че илюзията е лъжа и реших, че мога да не и обръщам внимание, но от лъжата се ражда истината. Глагола го живеем в илюзията. Та как да се отнасям с нея? Да я поставя на правилното и място, като ума ли? Правилните неща, на правилните им места. Да не е господар в живота ми, а слуга. И затова е нужно знанието. Да вярвам на това, което е в мен, а отвън идва само потвърждението за това знание. То се потвърждава в живота. Защо тогава живота ми не е потвърждение на вярата ми? Защото досега съм вярвала повече на илюзията, страх, а не на това, което е в мен ли?
    -Не просто, а да одухотворяваш материята с глагола си като съществуваш в сега-то на тоя глагол. Описал съм начина.
    Да, чудесно е описан начина – 11.06.16г.-цитирам
    -Аз още не съм достигнала до там, все поставям нещата, които ми харесват, пред тези, които много не ми харесват примерно. Явно това е вложено в душата ми, знам ли. Нужно ли е всичко да харесваш еднакво, то тогава ще е скучно.
    -Ами ако нищо не харесваш, както другите? Тоест нищо не те блазни?
    -Тогава всичко ще стане еднакво. Тогава защо ще живееш?
    -Е така е, за мен. А защо да не живееш?
    -Това не го разбирам
    -Е, като го стигнеш, ще го
    -Защото примерно сега на мен ми е интересно това, което ти си постигнал и да кажем искам да го постигна и аз. И това е някаква цел, желание. И ако няма нищо подобно, някак си, живота си губи смисъла. Все нещо трябва да има, което да те държи в живота, нали?
    -Да, но времето тече и съзнавайки, интересите отминават.
    -Да, минават, променят се интересите според осъзнаването
    -Хаха, че какво друго, ако не живота те държи?.Не знам какво търси всеки, когато има всичко нужно му, а не вижда и все пита и мечтае, тоест не живее с духа в сега.
    -Да живея в сега, това ми казваш. Понякога се чувствам много добре в сега, имам такива моменти, все едно летя, уж съм тук и не съм. Но толкова дълго съм живяла по друг начин, че в повечето време забравям да живея в сега. Или още не знам да вярвам или да не вярвам на тези нови състояния и се връщам в старите. Щото е ново и непознато. Но е съвсем различен и прекрасен свят и все по-малко ще се връщам назад.Сетих се за жената на Лот, дето се обърнала назад.Това ли символизира в духовния свят, да не гледаш назад. А ти всичко забелязваш. Щото не се взираш в нищо ли? Като гледаш цялостта, не можеш да видиш единицата и обратно, поне при мен е така. А ти ги виждаш заедно. Тогава виждаш и миналото и сега и бъдещето заедно.
    -Няма нещо такова и онакова, има яснота или няма. Битие и житие в Библията са еволюция описа в еони и близки нам години, но и в Битие е застъпено духовното, чието стъпало е живота-житието и в житие е застъпено битейното, чието стъпало е духа пак. Та така и в цикъл на 70 годишен живот е застъпено това и първом минаваш от долу към горе, ако стигнеш в житието си. Така, че да си жив в сега, няма как ако не си бил мъртъв след съня си до мига сега и не си бил битов в стремеж за какво ти хрумне от бита. Е тоя стремеж минава или не, въпрос на избор.
    Тъй и факта – жив ли ще си в 3де цикъла си или бит само и спяща материя?
    -Да съм жива значи да живея в сега. Добре, да живея. Излиза, че човек има всичко, хиляди възможности и те се проявяват в сега. Ако не живея в сега, ги пропускам. Живееш и когато забравяш за времето.
    -Ти мешаш нещата, а те имат ред – миналото не съществува, бъдещото също към живот в сега, когато се гради утрето на сега. Ако пък казваш, всичко е било е и ще бъде визираш живот в сега. То има една сила това. Ако го казваш от позиция на Е Божа воля, аз какво да правя, то за теб израза ще има друга сила. Силата на пораженеца, който фантазира, мечтае, сънува, битува, но не съзнава и не живее в сега.
    -Да си намирам неща да правя и да забравям за времето ли
    -Да живееш в сега и приобщиш Духа е да си жива. Но как става това? Ето ти пример. Пишеш тук с мен и само тук си, не се чешеш, не чуваш друго, ни мислиш за друго.
    -Да, нещо такова се получава. Живота е просто състояние на Духа. Да съм в състоянието което ми харесва. Така е, тук съм и от време на време минава и по някоя мисъл Да, това е. Живота е състояние на Духа.
    -Пълна концентрация в глагола е, да живееш в сега. По тия секунди, минути, часове се определя Духа като 3де възраст в хората. Има хора с Дух на минути или часове живели и сто години дори.
    Има и такива с дух на векове.
    Когато си в сега Духа взема превес и говори чрез теб и действа чрез теб, тоест ти и той сте едното кое сте били, а тялото ви служи, душата пък ликува тогава.
    -Да. Тази мисъл ми помага, че живота е състояние на Духа, не съм го осъзнавала това, сега всичко останало е по-лесно някак си.
    -Добре, запиши си и това в архивите. Иначе когато се наскиташ в сън, ще желаеш да не спиш и сънуваш, щото няма нищо интересно отвъд, когато всичко реално е тук. Иначе нямаше никакъв дух и душа да напират за тук.
    Той пое Христа, значи може всеки, да има това съзнаване и добие Христовия еталон и печат, ако рече и му харесва де
    Никой не дохожда при Отца без Мене в себе си. Тоест ако не съзнаеш кое казахме и не живееш така, не някакви догми попски вери и ритуали само.
    -Може … докато се изобрази Христос, след това може да имам това съзнание. Да ти кажа ритуалите много време ме държаха далеч от Бог, отдалечих се заради ритуалите.
    -То това е целта, да те доближат до попа и квото там те държи и управлява.
    -Да и това ми е пречело.Щото виждаш, че са загубили и знание и сила. И как да вярваш. -Не е казано на кое и кого да вярваш в писанията. Човек в съня си избира грешното. Извора на Словото е у всеки, тъй лесно ти светва лампата.
    -Е, разгада голямата енигма, смятам.
    -Наистина ли? Умът ме стопираше, но сега не се е усетил.
    -Негова воля, желание, ниво, възможие. Обичай ближния като себе си е израз за ближния, кой обясних кой е, но и за другите, които щом си съзнал, че са част от цялото с тая си сила ще въздигнеш на фини нива вибрациите и спомогнеш за еволюцията им.
    -. Да обичам ближния като себе си и себе си като ближния.
    -Без да им натрапваш пряко слово, но глагол, щото я си представи следното – тълпи от съзнати търгват на работа и никакви глобални правила не спазват. Е, те са съзнати.
    Хаос няма да стане, пътните знаци, ще пазят раболепието, но пак ще спрат в един миг и ще си тръгнат в къщи. Света ще замре, политиците, поповете ще съзнаят тая сила извън комфорта им, е какво остава на вярата?/vlarta / освен да съзнае това и смени системите?
    Значи тия ще са тъй описаните Исусовци, които ще се явят от четирите краища на света в образа на хиляди, събудени подкрепени от четирите стихии-… и в тях, тоест тъкмо хора ще са.
    Нито ще воюват, нито нищо, просто ще заявят и ще се отвърнат от света, отсъдили го, така оставащите вън в тъмата, ще търсят тях, защото ще са множество и един вид сами ще се интегрират щат не щат, но това е някога, а може и дълго да не стане, зависи от избора на всеки към мига сега.
    -Това ли е оттеглянето на Духа, когато ще търсят Божието Слово и няма да го намират в света?
    Аз се осъзнавах. Щастието е избор като осъзнаването. Избрах да съм щастлива и да се радвам на живота щото всичко което искам, имам го. А когато осъзнавам… в осъзнаването, Вселената припомня и от миналото неща, но само за да надградиш в сега – то. Така си спомних една песен пееха:Радостта ми в Господа никой не може да ми я вземе. И това е избор.
    -Ами да

Из Трета книга на Архангела

ПП За снимката, която случайно подбрах – разбрах, че буква W, руната която изписва жената/помните, че виждам руните изписани по този начин от хора/символизира началото и края, Алфа и Омега „Аз съм началото и края“ w-simbol

 

Може да прочетете и предната публикация
ЗА ВЕЧНИЯ ХЛЯБ И КАК ДА ДАВАМЕ, ЗА ДА ПОЛУЧАВАМЕ
…“Не разделяй, за да владееш. Владееш една илюзия, а ИСТИНАТА Е НЕРАЗДЕЛНА. …“ Истината събира, а силата е в единството. Който сбере две в едно има Царството.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s