В ОСЪЗНАВАНЕ НА ГРИЖАТА И ВЯРАТА, ЖИВОТА

Днес отново осъзнавах ГРИЖАТА, на друго ниво. Благодаря! Това осъзнаване дойде при мен след ПУСТОТАТА. А как бягах от тази пустота, сега съм й благодарна. Това е най-хубавото осъзнаване и най-скъпо струващото и най-благословеното .

Всичко, което съм се опитвала да правя, енергията която съм влагала, обичта, целият ми живот и … едно голямо нищо като отговор… И така докато се срина и последната ми надежда и последната ми вяра в илюзията, всичко, всичко.  Има вяра която ти се дарява като чудо и вярваш без да знаеш защо, без ума, но ние говорим в момента за другия вид вяра, обикновената, която минава през ума, както и чувствата. В много случаи ума ти казва – тази вяра не е правилна, не е истина, защото така и така. Умът не ни е враг, той просто дискутира със сърцето и душата с чувствата и в тази дискусия надделява едно от тях. А понякога просто вярваш или знаеш, без ума. Това се нарича дар вяра и дар знание. Отдавна не чета какво пише в Библията. А вече и спрях да слушам какво говорят християните с техните „трябва, трябва, трябва“. Имаш чувството, че си създаден толкова несъвършен и че нищо в тази Вселена не е наред, нито Бог, щом само иска от теб – трябва, трябва, трябва … Да, в това се превърна живота ми – в трябва.  На един истински Бог нищо не му трябва. Това разбрах. Затова и с ума и с вяра и сърце и уста мога да кажа, че не вярвам вече на този бог в който християните вярват и който го наричат с хиляди имена. Даже може би не трябва да казвам християни, а …. там някакви си други. Та обръщане към Бог има и ще има, но не към християните. Говорехме си за синхрон. Това разбрах, че няма ли синхрон в говоренето и мисленето, никъде го няма и нищо друго не може да има.  Може би вярата на някои християни се доближава до моята, но все пак е християнска и умът ми казва – не. Стига толкова с християнството. Достатъчно време, енергия и години съм отделила и достатъчно. Когато другите ходеха на църква за забавление … всъщност, няма да се обяснявам. Та така – приключих с християнството. Нещо, което не дава плод с години като християнството, а само изисквания има, не може да бъде от Бог, нито истина, нито нищо. Такова нещо не ми е нужно и това е решение, което идва с вярата от ума, напълно осъзнато и от чувства и от ум и от вяра. Всъщност ума не върви против нас, той просто ни предпазва. Предпазва ни когато вярата и чувства са в противоречие. Но в моят случай не са. За пръв от години всички те са едно и на едно мнение – с християнството общо повече нямам. И бог хиена, не ми трябва. Имаше време когато се ориентирах по това – даване, получаване дали съм на прав път. Но този бог толкова се изтарикати само да иска, че вече и нямам ориентир никакъв. Но това, което имам ми е достатъчно, за да не си губя времето и енергията с вяра в такъв бог-хиена, наречен християнски с име различно от Христос, щото вече не наричат Христос – Христос, а Йешуа ЙХВЕ и там каквото си решат … и там каквото умовете измъдрят.

… Чуствах се предадена от всички във вярата християни и от християнския Бог, чувствах се съвсем сама от години на вяра, останала без вяра. Не знам дали ще разбере някой. Аз имах толкова опитности от вярата и плодове в живота си. Чувствах се предадена от тази вяра с която съм живяла почти цял живот и от този Бог … преди действайше, сега не действа, разбирате ли. Преди имаше някакви правила, а сега няма правила просто и това съвсем ме обърка. Преди беше така в живота ми – давам и получавам, а сега не. Просто няма правила за които да се хвана и вървя и да знам накъде вървя. Винаги съм търсела истината, а сега просто тя липсва. Всичко, което се случва в живота ми не отговаря на никаква истина, на никакви писания, на никакви правила. 

Та нима в този свят безкраен уж от връзки невидими изграден навсякъде, може човек да бъде сам? Всичко се срути – вяра, надежда, любов, мечти. Всичко. И пълна самота в гъмжилото на живота и света … Празнота и самота в безкраен свят. Когато нещо си отива, идва друго. 

И в тази самота, започнах да осъзнавам ГРИЖАТА. От огледалата, които отразяваха собственото ми мислене – ТРЯБВА, ТРЯБВА, ТРЯБВА.  На Бог нищо не му трябва и не му е нужно. Всичко е създадено такова, каквото трябва да бъде и това води началото си не от човек проявен, а от Непроявения Бог със стойност нула откъдето всичко се е проявило.

И да, ние не можем да направим ни един косъм било то бял или черен, както е казал Христос/навярно е знаел, че в косъма се съдържа ДНК/. Не можем да направим нищо, нито да измислим велики открития. Те просто си съществуват и науката не са я измислили учените. Те просто откриват правилата на Твореца. И всичко е такова, каквото трябва да бъде създадено и ние също и цялата Вселена. НИЩО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОПРАВЯ И ПРОМЕНЯ.

Та какво можем ние по-велико да направим от това, което вече Твореца е създал? 

Затова се казва – не се безпокойте и не се грижете за утрешния ден – Матей 6:34, Матей 6:27 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

Можем просто да приемаме и да се радваме на всичко прекрасно сътворено.

И можем да рушим прекрасното сътворение на чрез нашата грижа и умни мисли. Та всъщност нашата грижа е неосъзнаване на ГРИЖАТА, на това, че Бог вече е направил всичко прекрасно. С нашата грижа и „умни“ мисли ние можем само да рушим божието създадено или да използваме всичко, което ни се предоставя от Вселената. Не можем да променим себе си. Можем само да променим придобитите в последствие навици и пороци от грижене, които не са част от нас. Друго няма какво да променяме, щото всичко останало е сътворено прекрасно от Невидимия Творец и изявено в материалния свят. Сетих за Уейн Дайър. Да, това осъзнаване е започнало в мен преди и сега се надгражда. Сега, след всички духовни преживявания мога да кажа БЛАГОДАРЯ НА ВСЕЛЕНАТА И НА БОГ. Всичко е ПРЕКРАСНО и НАЙ-ДОБРОТО, което може да бъде за мен. Благодаря и на всичките си близки и познати щото покрай тях и покрай тяхното – ТРЯБВА, ТРЯБВА, ТРЯБВА … осъзнах Божията Грижа и Милост. Нека бъде за всички и нека всички успеят да видят и приемат тази грижа и милост в живота си. Няма по-прекрасно от това. Светлината на Божествена грижа на всички ни е предоставила еднакви закони вселенски с еднакво действие. Различното е, че един разбира повече този език, а друг по-малко. 

Уейн Дайър – цитати из видеото
„Много хора търсят смисъл на живота. Каква е моята цел?
-Да се радваш, да си щастлив
Много хора се опитват да стигнат до мястото, където не са…
Един от начините е
-да се зъвърнеш към природата
-да намериш собствената си природа
Написах книга „Промени мисленето си, промени живота си“
Лао Дзъ напомня, че всичко видимо произлиза от невидимото
„Духът е който дава живот“ Исус
Не произлизам от родителите си/ и от тях също произлизаме, но това е убеждението, което ни пречи да схванем другото, пълното и цялостното/, а от мястото наречено Дух.
Появил си се от мъничка капка… наречи го зрънце, което се е превърнало в теб. Всичко нужно ти за това било в него.
Първите девет месеца всичко ти е било предоставено. Не е имало нищо за което да се грижиш, не си се притеснявал за цвета на очите си. Всичко това ти е било дадено. И това те дърпа в посоката, която трябва ДА БЪДЕШ.
И всичко от което си имал нужда във физическото ти пътуване, ти е било предоставено тогава.
Но от там насетне ние ще се грижим… и започват да ни казват, че не можем да вярваме на себе си и че трябва да уповаваме на нещо извън нас и така почва пътуването към амбициите. Веднъж кажеш ли „Отсега нататък ние ще имаме грижата“ внасяш нещо … взимаш това съвършено дете и Елиминираш Господ отвътре – ЕГО/тази мисъл от ума се нарича его/.
И това его почва да ни казва, че това, което си не е съвършеното божествено създание, частичката произлязла от Бога. А че си според предметите, които си придобил. И без да се усетим почваме да се идентифицираме въз основа на нашите вещи. Започваме да вярваме, че колкото повече неща имам, толкова съм по-качествена личност.
1. Културата в която приоритета е „ОЩЕ“-мантрата на ЕГОТО
Дилемата е, ако нещата ти изчезнат и ти си тях, тогава и ти също изчезваш.
2. Втората страна на егото е идеята, че не съм само това, което имам, но и това с което се занимавам.
Да си номер едно, конкуренцията….така говори егото.
3. Третата страна на егото е идеята, че аз съм това, което другите мислят за мен. На жените се казва, че единствения начин да изразяват себе си е ограничен до семейството – като дъщеря, майка, баба.
И много жени чувстват в себе си, че имат друго призвание за нещо прекрасно и полезно, но често го оставят настрана.
Така, че насърчавам жените „не игнорирайте вътрешния си повик“. Не игнорирайте онази част от вас, която ви шепти:“Ти си дошла в този свят, за да сътвориш нещо изумително“.
4. И последно нещо на егото е думата „РАЗДЕЛЕНОСТ“
Егото има много силно убеждение, че аз съм разделен от всичко, което липсва в живота ми, от всички неща, които бих желал да имам. И накрая егото ни учи на ГРЕШКАТА на всички грешки, учи ни, че сме отделени от Бог.
Осъзнаването, че сме дошли от Източника, Извор, Бог, Тао, Дао…няма значение как го наричаме. И този източник е навсякъде, няма място където да не е, защото Той твори всичко. Всичко произлиза от извора. Тогава трябва да е и в мен, щом като е навсякъде и да е във всичко, което чувствам, че липсва в живота ми.
!!!Ако знаеш това, тогава всичко липсващо от живота ти, което желаеш да имаш – си вече свързан с него по Дух и всичко, което трябва да направиш е, да намериш начин, да застанеш в хармония с Него и знаейки, че сте свързани, ти само трябва да го извикаш в пътя на целта.
И се оказва, че живеем в лъжа, защото което е било истина сутринта, вечер се е превърнало в лъжа.
Проблема е, че ние всъщност н езнаем как да влезем в съзнателната част на живота ни. Това, което трябва да научим е, да се връщаме към онези първи девет месеца от момента на зачеване до раждане.
Лао Дзъ говори за това в книгата „Дао Те Чинг“ – „Позволи Му, да проявява живота ти“.
„Дао не прави нищо и нищо не остава недовършено“.
Това е момента в който трябва да стигнем мястото, където можем да се отдадем, знаейки че не сме сами и ще бъдем упътвани. И знаейки, че имаме природни заложби и можем да се уповаваме на природата си.
Това не е нещо с което постоянно да се борим, не е нещо над което трябва да властваме.
Буквално като се замислим:“Позволи Му да проявява живота ти, вместо сам да контролираш“ … постепенно.
И вместо да мемаме решения от гледна точка на нашето естество, ние го правим от точката на егото.
Когато вземаш решение от егото – чувствам напрежение, страх…
Когато вземаш решение от истинската част от теб – блаженство и лекота е чувството.
….Изчезват внезапно, тогава изгубваш представа за себе си.
Достигаш до място в живота си, когато започваш да бъдеш направляван от нещо, което е по-голямо от теб. Просто бъди в синхрон, бъде в хармония с Духа.
Промяната от амбицията към смисъл – квантов момент.
-върховно преживяване
-изненадващ
-доброжелателен
-траен
И това чудо винаги ще работи за нас, ако просто спреш да контролираш всяко нещо от живота си. Ако стигнеш до тук, всичко ще ти бъде предоставено.
…Не привличаш това, което искаш, а това което си.“

Мой коментар/Цвета/ – От осъзнаването на грижата и спирането на грижите започват чудесата в живота ни, така наречената квантова синхронизация и така наречената Мер-Ка-Ба

Който се грижи, не получава истинската вселенска грижа /и чудесата липсват в живота му и все живота го води към осъзнаване на грижата, а от там идва борбата и трудността, от противенето и неприемането/

Същото казва и Христовото учение
Матей 6
34 Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.

27 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
1 Петрово 5:7
и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.
Практическата част:
„Ако знаеш това, тогава всичко липсващо от живота ти, което желаеш да имаш – си вече свързан с него по Дух и всичко, което трябва да направиш е, да намериш начин, да застанеш в хармония с Него и знаейки, че сте свързани, ти само трябва да го извикаш в пътя на целта.“

„Достигаш до място в живота си, когато започваш да бъдеш направляван от нещо, което е по-голямо от теб. Просто бъди в синхрон, бъде в хармония с Духа.“

Цялото видео/два часа/ от тук /струва си, да се изгледа/

И още едно видео ми помогна да стигна до това осъзнаване, което също беше много ценно за мен като инфо – Вниманието ни трябва да бъде насочено към Бог, Шри Матаджи – за разпиляните умове като моя, които не живеят в сега, а все се реят в миналото или бъдещето. А всичко е ТУК и СЕГА

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s