ДЕВЕТИ УРОК: 1 КОД СЛОВО – ЗА СВОБОДНАТА ВОЛЯ, СПОРАЗУМЕНИЯТА и ЕНЕРГИИТЕ

Всяка вяра, думи и дела от вярата и думите ни свързат с определини духовни сили и с определени споразумения.
Но понякога на думи говорим едно, на практика показваме друго. Тогава идват изпитите, чрез които си изясняваме точно какво правим и искаме.
Това е един вид приложението на свободната ни ограничена воля – изборите които правим ежедневно в резултат на желанието, вярата и знанието до което сме достинали.
Избори от незнание не могат да се нарекат избори.
Например ти казват – ела с нас на филм, но този филм разбираш не е по твое желание, след като си го изгледъл. Отишъл си, без да знаеш какъв избор правиш. С всеки избор, избираме и плюсовете и минусите и е важно да можем да застанем зад това, което сме избрали, независимо от плюсовете и минусите. Тоест плюсовете и минусите е нужно да ги знаем предварително, за да се каже, че сме направили избор.
Изборите и споразуменията се променят, както и вярата от знанието до което достигаме. Всеки избор ни свърза с определени духовни същества, енергии и хора.
Например избрал си, да учиш, да бъдеш студент. Този избор те свързва с Духа на студента, с други човешки същества, които също са направили този избор, с тази духовна вълна и енергия, даже и сграда – университет.
Затова е хубаво, да сме искрени пред себе си и другите в изборите, независимо от резултати. Затова е хубаво да не правим компромиси с земя подобна на нашата “не е точно, което искам, но”. Ограбват ни енергията тези избори, а също и всичко, което правим от съжаление ни обезсилва.
Ако правим избори просто да се покажем или ги правим с маска и непрекъснато трябва да носим тази маска, това усложнява живота ни, също пречи да си намерим точното място и да бъдем себе си.
Тук пак и съжалението пречи. Всъщност никой не иска да го съжаляват, освен ако не е духовен вампир. Съжалението се различава от любовта, състраданието може би единствено по това, че се прави от незнание или от лични, приел си нещо лично.
Та споразумението на толтеките – да не приемаме нищо лично, ни помага в много случаи в живота, да не изчерпваме енергията си. Навярно 99 процента от енергията се изчерпва точно като приемаме всичко лично, също и като не говорим точно и ясно – вързваме се с думите на устата си.
Вечният въпрос – Кой съм Аз и Кое е моето семейство? РОДАТА, ПРИ-РОДАТА.
Защо мислите, че толкова хора си го задават?
Защо всеки има свободна воля в рамките на предопределението, тоест в рамките на програмката. Птицата се е родила птица, за да бъде птица и не може да бъде куче, колкото и да иска. Кучето по същия начин. Затова не разбирам някои като кажат – можеш да искаш всичко и да имаш всичко. Ама за какво ти е? То и не ти е нужно да искаш всичко и да имаш всичко. На кучето не му трябват крила, за да бъде куче, а на птицата не и трябва кучешкото, за да бъде птица. Още има и друго. Човек може да вложи всичката си енергия и воля, желание, избори в нещо, което не му е предопределено, да бъде.
И тогава какво става? Загубил си времето, живота си, енергията си в нещо обречено предварително. Затова много хора се питат – Кой съм Аз и кое е моето семейство, какво е предопределено за мен? Разбира се и програмките се сменят и могат да бъдат сменени, както и програмистите, но всичко си има основание, условия, приципи.
Та това е продължението за размисъл на КОД – СЛОВО, споразуменията от Слова, Изборите, Волята, Енергиите. Поне това е моят урок и за който му е нужно съм го споделила.
Правилните споразуменията направени от вяра, основани на знанието носят голяма сила в живота ни. Неправилните споразумения – напротив, ограбват силата ни, енергиите ни, но и което не ни убива, ни прави по-силни, така че пак се стига до където трябва, но по заобиколен път. Казва се, че смирението води до мъдростта, богатство, слава и живот. Гордостта търси слава, богатство и разбира се ги намира, но като мине през смирението, условието за тяхното получаване и така енергията на гордостта се е трансформирала в енергия на смирение и мъдрост, живот. Затова можем да искаме много неща и да имаме съответно. Понякога незнанието пречи за получаването. Не случайно Бог казва:Людите Ми погиват поради незание. Знанието е ключа за получаването. Точното знание на точното място и време и мъдрост съответно с това. Но е хубаво също, да знаем какво си пожелаваме.
Това пак зависи от знанието до което сме достигнали. Обикновено изборите на егото са избори от незнание, тоест не може да се каже, че са избори истински, но от друга страна точно тези избори водят до знанието. Щото човек като си пожелае нещо, което пари и се опари, след това не си го пожелава.
Винаги когато изпадам в ситуация, в която не знам какво да правя – така се моля – Боже, дай ми точното знание и мъдрост за тази ситуация. И Словото действа, нали е код вселенски. Никога не се връща празно, а винаги извършва това, за което е изпратено. Но и друг е въпроса как да знаем точния код за точното време, място, молитва? Ами учи се, всичко се учи от опита. И това е вид енергия, която също има свойството да се трансформира като всички енергии.
Много пъти съм заставала в молитва без изобщо да знам как да се моля. Започвам с мои думи от сърцето и най-интересното е, че винаги след това ми се е давала точната молитва, ако е била нужна поправка също или промяна или каквото, но пък затова е нужна интуиция, чувствителност към Духа и Словото, знам ли. Просто ставаше и действаше, това знам. Тези моменти са ми били едни от най-трудните. Признавам се, почти не се сещам да се моля иначе, освен да благодаря.
Та тези моменти са ми били едни от най-трудните, но и най-осъзнаващите и познаващите Създателя и Вселенските принципи. Например се молех за нещо, да бъде както на Небето, така и на Земята. И чувствах съпротива, вътрешно някак си, от Духа. И не разбирах с ума си, ама как, нали това си е точно по Божието Слово. Как е възможно да усещам съпротива, все едно стоп на тази молитва. Не е възможно казвам си, навярно нечиста сила иска да ме стопира. Е, да има две възможности, когато вратата е затворена или отворена.
Затворена е, за да не влизаш там или за да я отвориш, но как ще знаеш? В тези случаи можем да си искаме потвърждения.
Та си завърших молитвата с думите – Да бъде според Божията воля и така се получи, дойде мира.
Има принцип вселенски, херметически, че каквото на небето, това и на земята. Разбира се, така е. Но има и молитва оставена от Христос: Да бъде Твоята воля, както на Небето, така и на Земята, което ни навежда на мисълта, че не винаги е това, което горе и долу. А има молитва, която винаги действа, винаги, казана от сърцето, една молитва на смирението, така я наричам сега, молитва на смирението пред Създателя. Но бих я споделила само с хора, които са на същата вълна. То и в противен случай едва ли би им помогнала, щото само думи свързани с вяра от сърцето, са действени и преместват планини.
Пропуснах да спомена нещо, в контекста на изборите и свободната воля, което явно е нужно.
Много пъти си мислим, че като сменим мястото, работата, приятелите и живота ще ни се подреди. Да, може и така да бъде, но пак си има условие.
Ако причината за всичко, което е навън, е в нас. Ако външния свят е нужно да ни покаже това, което не виждаме, да ни научи на ненаучения урок. Смяната на място, приятели, работа – нищо няма да промени. Ще продължаваме, да виждаме все същото, където и да отидем и да ни се случват все същите случки, ще ни преследват. Но ако ние сме се променили отвътре и това не съотвества на външната среда, тогава смяната на външната среда е благотворно.
Гледах един филм отдавна, жена, която обявяват за вещица и подлагат на разни наказания и затвор и какво ли не. Но тя не предаде себе си, разбиранията си и душата си, не направи компромис.
За нея заминаването от това място беше решението и тя замина. Така свършиха страданията и. Но ако причината за страданията е вътре в нас /ненаучен урок/, смяната на мястото никак няма да ни помогне, където и да отидем, страданията ще ни преследват. Тогава дори е за предпочитане оставането и научаването на урока. Защото другото ще е напразно хабене на енергия от време, средства, сили и т.н. Както казват истинската промяна започва отвътре. Луиз Хей имаше много хубава мисъл. Тя казва – Аз не променям обстоятелствата, променям мислите си и обстоятелствата сами се променят след това.
Та това е вярно в първия случай. Във втория промяната на обстоятелствата помага.
Какво пък, можем да разширяваме мирогледа, сърцето си и мислите си също, независимо кой какво е казал, независимо от принципи и правила заучени. Щото никой не може да ни каже всичко, дори и да го има в себе си като осъзнаване.
Нека целия свят бъде Щастлив и Благословен!

На снимката Слънцето изгрява на хоризонта и в нашите сърца! На снимката никога не можеш да кажеш, това изгрев ли е или залез.

Ц. Д.
Написано 28.08.2017

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s