ТРЕТИ УРОК НА ГАЯ: ДА ОБИЧАШ СЕБЕ СИ

ТРЕТИ УРОК НА ГАЯ: ДА ОБИЧАШ СЕБЕ СИ

Гая: Не можеш да оставиш цигарите, докато продължаваш, да наказваш себе си. …
14.09.17

Днес 15.09.17 запалих цигара. И Гая усетих отново, нейните мисли след като целия предишен ден не бях я усещала.
Гая: Не е нужно да се наказваш повече. Нужно е да обичаш себе си.
Аз: Гая за цигарите ли ще ме обучаваш? Как да ги спра?
Гая: Не, ще те обучавам, как да обичаш себе си.
Аз: Добре, това наистина помага, когато очите са насочени към Любовта, а не към греха и вината. Някои казват, че така се успокоявам, затова съм пушела, но всъщност не.
Така се наказвам точно, че не съм съвършена, че съм се провалила в нещо си, че съм сгрешила. Този страх го няма вече в мен от провали, както и от смъртта, както и от самотата. Тези уроци ги минах, както и за съвършенството. Но когато някой ме обвинява, продължавам да се наказвам, защото този, който ме обвинява се чувства наранен от мен. Разнищвам се, какви ли още страхове има в мен за трансформиране? Страха се трансформира в любов чрез осъзнаването/със знание/, което прави слабостите ни сила. Те и картинките, които сложиха на цигарите ни наказват допълнително. Сега искаме, не искаме гледаме болни, умиращи, страдащи, но някак си и с това свикнах. Все едно човек няма, да умира. И като умира, що да не мога да гледам смърт на картинки?
Гая, толкова години съм пушила. Мина онова време, където можех да ги откажа, когато си поискам. Вече дори воля нямам за това. Станало ми е навик. Какво ли не са ми говорили, какво ли не съм гледала. Даже умиращия ми баща. И продължавам да ги пуша.
Гая: Ще се справим.
Аз: Ха, не си поплюваш. Всъщност вярвам ти, дори и да не знам как. Знам, че можеш.
Гая:Нужно е да вземеш решение, да не наказваш повече себе си, а да търсиш решение.
Аз: Ок. Съгласна съм. Не желая, да наказвам повече себе си. Вземам това решение, да не наказвам повече себе си и да търся решение за вината, че не съм съвършена и правя грешки. Какво е нужно да осъзная? Че всеки играе в своя си филм и когато обвинява мен, всъщност ми показва собствената си болка и страдание.
Но като не знам какво да направя и как да помогна?
Гая:Ето виждаш ли, има решение, за всичко има решение.
Аз: Навярно не виждам решенията за всичко.
Гая: Когато не виждаш решенията, се допитай до мен. В мен е събрана мъдростта, знанието и силата на толтеките. Аз съм жена-нагуал. Забрави ли?
Аз: Не, Гая, знам. Усетих за тази власт и сила от писаното за виолетовата аура, която те покрива от мъжа нагуал – Дон Мигел Руис
Втория ден, когато умът ми се разпиляваше навсякъде в мисли и не можех да го събера, се сетих за писаното: “Бог: Моите хора се взеха за нищо, Аз какво да правя там”
Тогава въпреки многото мисли и чувства, които нахлуваха в мен разнообразни, се опитвах да осъзная и това писание. Защото имах теб, а се притеснявах. Точно имах мъдростта и знанието чрез теб. Тогава защо ми е да се притеснявам? Може би неверието от предишни преживявания, провали и неуспехи, грешки, знам ли.
Вината, обвиненията, осъжденията, страха от грешки ме държи още и затова пуша, наказвам се.
Разбирам, че вината и съдията нямат общо с любовта, както и съжалението, то не е състрадание.
Разбирам, че когато правиш и си направил най-доброто от себе си в деня си, няма за какво да се чувстваш виновен.
Гая: Да, така е, мила. Няма защо да се чувстваш виновен. Вината няма общо с любовта. Но и всяко нещо, което изниква в живота ни е плод на нещо друго. Иска да му се обърне внимание, колкото и грозно и лошо да изглежда, просто му обърни внимание и вземи решение за себе си, за своите действия. Направи споразумението, което желаеш.
Аз:Точно сега, житейската ситуация ми говори. Да, взела съм решение да спазвам четирите споразумения за които Дон Мигел Руис е писал и четвъртото, винаги да правя и давам най-доброто от себе си. То това не е ли естествен процес? Смятах, че всеки прави и дава най-доброто от себе си.
Гая: Не и като предава себе си, не и като съжалява, осъжда или се обвинява, не като влиза в ролята на съдията или жертвата.
Аз: Да, разбирам, тогава енергията на всеки намалява. Никак не е лесно старите навици да се сменят с нови. Най-малкото е нужно време и осъзнаване.
Гая: Имаш и двете.
Аз: Благодаря ти Гая! Не е нужно, да се чувствам виновна. Вземам решение и сключвам споразумение за това също. Вината няма общо с Любовта, защото дълбоко в себе си съдържа страх от наказание. Ето, още един страх, който съм била скрила дълбоко в себе си и даже не виждах. И поради страха от наказание съм се наказвала всеки ден. Това няма никаква логика.
В любовта няма очаквания също. А като няма очаквания, няма и разочарования.
Ами понякога е хубаво да не очаквам нищо, като например, да нямам очаквания за цигарите. Защото като почна с очаквания и умът ми почва, да се разпилява ама това, ама онова, ама виждаш ли, миналото …
Гая: Да, така е, няма логика. Човешкият ум и вярванията на човешкия ум са в много случаи нелогични.
Аз: Да, сетих се, описани са тези нелогични вярвания в книгите на Тери Пратчет. Много отдавна имах желание, да ги описвам, наблюденията, тогава ги наблюдавах. Хората вярват в Дядо Коледа, невъзможното, но не вярва в толкова по – възможни неща.
Днес взех решение, да спазвам две споразумения. Припомням си ги и повтарям си ги, щото повторението – майка на знанието.

Сключих споразумение, да не се обвинявам, да не се наказвам, да правя най-доброто от себе си, да не се страхувам от наказание.

Вселената, законите, наказват ни еднократно за една грешка. А умът, света, ние, хората се наказваме непрестанно за едно и също нещо. На кого е нужно това?
Всеки път, когато си мислим за грешка сторена, това е вид наказание, всеки път когато ни се повтаря сторената грешка, това също е вид наказание. Дон Мигел Руис добре го е обяснил и казал.

Господи, Създетелю на Вселената, Ти, Който си Любов, дай ми нужните сили, мъдрост, знание, любов, търпение и това, което ми е нужно, за да превърна споразуменията които реших и взех за себе си в практика, в навици, в живот, съдба. Благодаря Ти! Благодаря ти Гая! Господи припомняй ми осъзнаването, до което достигам и решенията които съм взела и споразуменията, които съм сключила със себе си.

Благодаря за най-добрите учители в живота си, съм имала винаги. И днес е първият учебен ден. Явно не е случайно.
Гая, страхът от наказние ме държи още.
Гая: Няма наказание, има само уроци.
Аз: Да, това ми помага, защото обичам, да се уча и уроците. Ето, само един различен поглед и всичко се променя. Този урок го минавах веднъж. Спомням си, че доста от тези уроците ги минавахме заедно с Архангела. Благодаря! Сега ги затвърждаваме и разширяваме, припомням си забравеното.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s