ЧЕТВЪРТИ УРОК НА ГАЯ: ЛЮБОВ, ВЯРА, ОБРАТНА ПСИХОЛОГИЯ

Гая-Жената Нагуал

За обратната психология. Човек, когато не вярва, действа обратно, може и неосъзнато.
Например някой на когото не вярваме ни казва – не правете това или онова. Ние правим точно обратното, защото не вярваме.
И къде са Исус Христовите сред хилядите гурута, питам се? Да сте видели някой, да покрива живота си с думите си за милостта, любовта, прошката, който може да ви нахрани с хляба и рибата духовно или материално? Да сте видели Христовите дела и сила в някой? Щото и фарисеите знаят да говорят кое право и криво, но нямат делата и силата христови.
А това, което не го практикуваш в живота, наученото се забравя.
Гая: Ти не вярваш, че мога да ти помогна за навиците ти. Тогава защо вярваш, че някой друг може да се меси в живота ти?
Аз: Да, противоречиво е това ми вярване. От една страна вярвам, от друга не вярвам. Защото обикновено човеци с по-голяма енергия могат да влияят в живота ни. Виждала съм го. Но и това е вярно. Щом никой друг, освен аз самата не мога да си помогна, значи и никой друг не може да влияе в живота ми така.
Тогава всичко е въпрос на вяра. В какво вярваме и който вярва в себе си, може всичко.
Гая: За това са важни споразуменията.
Аз: Да, те са основани на база на вяра. Но вярата е толкова променлива. Всеки вярва на това до което е достигнал и знанието и вярата се променят ежедневно с натрупания опит житейски. Значи ако не повярвам в себе си, никой не може да ми помогне?
Гая: Така излиза
Аз: Писано е “Богове сте вие”, но е толкова трудно, да се вярва на общия фон. Всъщност вярвам, че всичко, което е проявено е Бог и че в Него движим се, живеем, съществуваме и сме частички от Бог, нещо като атомчета. И тук отново се сещам за връзките, които образуват мрежата и силата. Всеки според аурата си се свързва на някакво ниво с други подобия. Навярно всички от червената светлина се свързват с червената светлина. А бялата светлина се разпада на седем цвята в отраженията.
А четох те Гая, че истинската първична светлина е черна. И то така е, щото първоначално е бил хаосът и тъмнината. И тогава Бог казва:Да бъде светлина. От тъмнината се ражда светлината, бялата и отраженията в седем цвята, които могат да удвояват, утрояват, като измеренията. Значи всичко свързано със седмицата произтича от свойствата на светлината. За светлината няма ограничения. А ние сме Светлина и Любов в истинската си незаспала същност. Да, почвам да разбирам за атомчетата.
Във всичко се съдържа всичко и в най-малкото от цялото също, тоест и в атомчето и в човека като единица някаква. Всъщност атомът е плюс и минус. А човекът е мъж и жена, както е написано и в Битие1
Битие 1:27
И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.

Изобилие! Нищо в При-Родата не е ограничено. Ограниченията са само в умовете ни. Дай ни Боже, Създателю на Вселената, Който си Любов – разширение на сърцата ни и умовете ни, за да видим и преживяваме твоето изобилие както в духовния свят, така и в материалния.

Гая:Да бъде
Аз: Да бъде
И тогава видях изобилието. Имам всичко, което ми е нужно и Благодаря. А все съм гледала до сега, това, което нямам. Значи всичко е въпрос на виждане.
Гая: Ти се бориш
Аз: Така е, не приемам лошите си страни в себе си. А това с което се боря, става по-силно. И като не приемам, отричам, не мога да го променя в посоката в която желая, защото става по-силно. Спомних си стиховете “от всичко що пазиш, пази сърцето си” “7 и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.”
А условието за Божият мир е/щото всяко обещание си има условие, цена/:
Филипяни 4
6 НЕ СЕ БЕЗПОКОЙТЕ за нищо; но във всяко нещо, с МОЛИТВА и молба изказвайте прошенията си на Бога с БЛАГОДАРЕНИЕ;
Молитва с благодарение е молитва от вяра в сърцето, която действа, тича много бързо.
Мира отваря вратата за радостта/Бог се проявява в мира/, а радостта/радостта е нашата сила/ отваря вратата за ЛЮБОВТА, която е Бог, Бог е Любов.
Гая, спомних си думите ти:
Но и всяко нещо, което изниква в живота ни е плод на нещо друго. Иска да му се обърне внимание, колкото и грозно и лошо да изглежда, просто му обърни внимание и вземи решение за себе си, за своите действия. Направи споразумението, което желаеш.
Все още виждам нещата като грозни и красиви, добри и зли. Обикновено не чета текстове по два пъти, но това, което ми говориш го чета и препрочитам с удоволствие и бих искала да го знам наизуст, да не го забравям. За намерението и вниманието също.
Въпросите ми помагат за осъзнаването също, когато им отговарям. Отговарях на въпроси, зададени от други и от собствените си отговори осъзнавах истини и за себе си. Ето:
Никой не е избран. Ние избираме вълната. Ако се отворим за Любовта и Любовта се отваря за нас. Като се затворим и тя се затваря, а иначе вълната на Любовта си съществува винаги и винаги си е една и съща. Пречат ни страховете. Колкото повече са, толкова по-далече сме от тази вълна. Затова и всеки вижда и разбира думите различно, дори тези като любов и омраза, щото всеки си ги прекарва през собствената си призма и чувства и вълна. Като взех да се разнищвам и като взеха да се показват страхове, страхове, страхове … Изобщо не знаех, че дълбоко в себе си съм скрила толкова страхове, които са ме отделяли от Любовта. Та това е пътя. Осъзнаваш страховете си и те се превръщат от слабост в сила, в любов и така се възнасяш докато се възнесеш истински. А какво значи, тя думата си говори достатъчно.
Разнищвах се за страховете, защото те ни държат далеч от вълната на любовта.
Страха от смъртта. Помогна ми книгата на Ошо за този страх и физичните закони, че нищо не се губи, само се видоизменя. Тогава няма как да умрем, просто можем да преминем от едно състояние в друго – от живот в смърт и от смърт в живот. Страха от самота. Помогнаха ми думите на един приятел, които прочетох, че човек, когато е сам е неуязвим. Тогава пожелах да погледна самотата в очите и да бъда сама и не намерих самотата. Оказа се илюзия. Никой никога не е сам. Макар че може и сред хиляди, да се чувствам сам. Самотата е илюзия, въпрос на виждане като изобилието. Но Вселената отговаря на мислите, намеренията ни и вижданията ни. Когато искаме да виждаме и виждаме по един начин, това ни се предоставя от вълната на която сме се включили. А може да виждаме и по друг начин, да се включим на друга вълна.
След това излезе на яве страха от провали. Толкова дълго съм се страхувала от този страх и толкова много съм се проваляла, че … в един момент осъзнах, че вече не ме е страх от това, което съм преживявала хиляди пъти. И когато не се страхуваш от противника – победил си го. Та до тук бях с този страх. Всичко, което излиза на яве се осветява от Светлината и вече в него няма тъмнина, а когато е скрито, не може да се освети. Затова Архангела ми казваше, да не режа гордиевия възел, а да го разплитам. Това е осъзнаването и всичко осъзнато е осветено, разплетено, разнищено и превърнато от слабост в сила. Осъзнал си истината и илюзията вече, не може да те държи в мрежите си. Да, боли, докато се разплита. Но по-добре да разплетеш възела в мислите си още, отколкото да го разплиташ после в живота.
Защото всичко, което не осъзнаваме в себе си, противоречиво, излиза наяве, дава ни се в живота чрез хора и обстоятелства, за да го видим и балансираме. Та и болестите са това, небалансираното в нас, което ни се показва отвън.
С всеки разнищен и обезсилен страх си казвам – ето навярно това е последния и Любовта, Христос ще се роди в мен. Ама уви, не. На преден план излезе друг страх – от изисквания неизпълними, сега го осъзнавам още. Първоначално си казах, приемам го и го погледнах в очите. Обичам да се грижа за хората в нужда, да ама повечето ти се качват на главата. Щото като видят, че се справяш, почват да поставят неизпълними изисквания. Че аз да не съм Бог, да не съм магьосник? И всичко си има граници, особено в материалния свят и не можеш да угодиш на всички. Освен това, не може другия да изисква от теб повече, отколкото може да направи той самия и да ти даде. Тази мисъл ми помага. Този страх още не съм го разнищила напълно, но продължавам да разнищвам.
Гая Благодаря ти за осъзнаването!
Толкова бързо, скоростно осъзнаване, не съм имала. Още доста неща осъзнавах в движение, които не можах да запиша за себе си, за света. Като например, че гордостта е проява на Съдията, а съжалението на Жертвата.
И двете ни ядат енергията, и двете се проявяват поради неосъзнатия страх.
Осъзнах също, че всички страхове до тук са били илюзия, само илюзия в която съм вярвала. Дай Боже, да осъзная това и за всички неосъзнати страхове, за да изгрее зорницата, както е писано в петровото послание:2 Петрово 1:19
И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.
Осъзнавам – Любовта не е даване и не е вземане. Тя е вътрешно състояние на Духа, до което достигаш, когато страховете се превърнат в илюзия.
19.09.2017

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s