ДВАНАДЕСЕТИ УРОК: КЛЮЧЪТ ЗА КОДОВЕТЕ

Битие 1:27
И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.
Разсъждавам си – вярата е която събира и разделя. И навярно разделя, за да събере отново.
В нотите до и завършващия код е пак до, щото началото е край и края начало.
Както Христос споменава Алфа и Омега за буквите. в бг А и Я, това са началото и края, завършващи кодове, за да се прояви. Така е и в програмирането, за да се прояви нещо и действа програмата е нужен завършващ код, затварящ.
Гали: Цвети знаеш ли, преди време говорих с един мъж
Ставаше дума за това, че всичко се съдържа в буквата А. Дънов бил казал, че успееш ли да разбереш А – разбрал си всичко. А е А в много езици… т е код алфа/ алеф . Знаеш ли, че сънувах името на фирмата си … ти помниш, че ми прави някакви лога тогава . Не знам защо но ако има основни букви мисля че са именно ГАЯ
-А и Я е едно и също, да А първата буква е и Алеф
Дадени са, А, М и Ш, Алеф, Мем и Шин, а за мен Ж също е основна като две Ш нагоре и надолу става точно Ж
-Ж живот
-Да. М- Майстор, Маг, Мама
-А г е и б в старо българския
-Да, ще прочета Дънов отново за буквите.
-Аз четох интересни неща преди време за старобългарския и за руните
И тогава разбрах от къде идва Асен. То значи също камък както и Петър
-Интересно илюзията уж е време, а петият код е за време-календара
Ти знаеш ли, че преди се наричах Петра. Все едно Бог ми беше дал това име, бях питала
И много приличам на Петър, по характер.
-Може да ти е звездното такова
-А не го харесвам Петър щото е като мене, харесвам Павел като Дух
Щото виж как съжалява и казва на Христос – да не бъде.
А Христос му казва тогава – махни се от мене Сатана.
-Бях в Малта където ап Павел е слязъл
-Но пък и той като мен си е получил откровението, че Исус е Христос. Та си има и добри страни де. И аз си го получих това откровение. Интересно. Вчера знаеш ли какво разбрах
Гледах пак клипче с медитация. Но не ме впечатли толкова медитацията/има хиляди медитации и за всеки действа различна/, а това, че човека беше себе си в тази медитация, изразяваше себе си.
И разбрах – това е най-важно за нас. Не какво ще правим и какво ще показваме на другите или какво ще казваме, а да бъдем себе си в каквото и да правим, дори в мълчанието. Не може да се обясни.
Смятам да видя за музиката от онзи сайт да преведа и прочета
Гали:Хахах да Цвети- себе си
-Това цени всеки и Вселената и Създателя и хората.
-Мен не много хора ме харесват, защото съм естествена и странна за някои.
-Ха, не знаеш. Точно това харесват, както и аз това харесвам, но понякога се отделят защото, те не са себе си. Или това ни отдръпва, страха да бъдем себе си.
На мен ми харесваш точно такава, каквато си.
-По някакъв начин виждам себе си в теб, нищо че сме различни. И да- светът няма нужда от спасяване, той просто се развива.
-Два пъти ме прекъсват, докато си говорим
-Нищо де. Май и това трябва да приемем, макар че си забравям мисълта понякога
-Има за чистене още в мен. Да, точно затова
Но пък и понякога е за хубаво, така не изричаш неща, които не трябва.
Завършвам си книжката от Дон Мигел Руис, на последните страници и не мога да продължа толкова беше за мен казаното, за да го осъзная.
Добре че го прочетох, сега ще го осъзнавам и разнищвам. Не съм простила на себе си, щото някак си не съм простила и на други. Вярно, че уж простих, раните още не са зараснали. Но ако искам свобода, ще трябва да я дам също.
-Цвети нали знаеш, че никой не може да ни нарани. Това е само наше усещане поради очакванията ни
-Ама имам още нещо за разнищване. До кога ли? Един живот ще ми стигне ли?
-Не съм сигурна дали зависи само от нас
– Все пак пишеше, че който следва да говори точното слово…. Да, така е, от Създателя зависи. Ами каквото.
-Знаеш ли коя молитва до сега ми е отваряла всички врати. На теб мога да кажа.
-Защото това с маянския календар и нивата на душите – няма напускане докато не минеш всички нива или пак зависи от с-по-разум-е-ние- то ни. Коя?
-Условията са от ума. Да, нивата. Но има деца, които минават няколко нива на веднъж
Пак зависи. Ами като се смиря и кажа – не поради моите заслуги, не поради еди какво си, а поради твоята МИЛОСТ Господи. И винаги, винаги имам отговор. Така беше последно като се молих.
-Ами използвай я и ти, когато ти е нужно и го вярваш, че е така
-То именно поради божията милост, Кирие Илейсун
-На какъв език?
-Знаеш ли като бяхме в Солун преди няколко години и отиваме св. Димитър и там на излизане спирам и си взимам една малка сребърна халка. Гледах имената на седемте Елохим от снимката. И на нея пишеше именно Корие Илейсун. Мисля е на езика на Исус
-И всички си имат богини. Няма Бог без Богиня и няма Богиня без Бог или единицата не е Бог. Атома е Бог, две в едно. Както пише и Бог създаде човек-мъж и жена. Човек не е само жена или само мъж, тоест Бог е мъж и жена – Семейството.
-Ами замисляла ли си се, че човек е единица, която се състои от мъж и жена
-Да де, това казах
-Ние някак възприемаме това за двойка, но май е единица
А хахахах аз сега виждам да.
Г… е родена в деня на християнското семейство.
Гледах с децата едно филмче и там се каза- семейство означава никой да не бъде изоставен.
…Тук си говорим за подаръчета, рисунки, кристали /усмивки/
Гали:Това което ми направи изключително силно впечатление
Беше излъчването ти.
Просто ти няма как да се видиш отстрани. Ама си грееше и то доста силно
Пак си говорим за рисунки
Аз: Тази само няма рамка
Гали: Кое? Слънцето ли?
Много ми прилича знаеш ли на коя картина …Уйлям Блейк.
-Ами може и от Архангела да съм прихванала. Нали знаеш, като твориш все някой ти дава.
-Има много от него в теб
-И аз така чувствам
-Това е нещо, което ме привлича без думи и обяснения
-Така се радвам. Радвам ти се много винаги. Щото никога не ме натоварваш, зареждаш ме, явно се получава правилен обмен между нас на енергии. Тогава и двете страни се зареждат, независимо от даване и получаване
Гали: Енергията е с един заряд, то винаги е обмен, но си мисля че в такъв момент сами генерираме също енергия.
-Какво се сетих докато пишеш и гледах картината – Адам и Ева, змията, която ги е разделила, но и змията е която събира и връща в рая
-Това също е Уйлям Блейк
-Прочела съм автора/Архангела/, и без думи, думите са вложени в тази картина
-Много странен и мистичен е бил и е и сега
-Има пълнота, която не се вижда, но се усеща и която рядко притежават
-И казвам на моя син да види на кой е тази картина и той отговаря, а някакъв Уилям Блейк хахахах
-Като сега аз за змията и кодовете
-Явно като общуваме се получава общение
-Аха. Бог е между нас. Писано си е, че там където са двама или трима събрани в Божието име и Бог е посред тях – Христови слова, Матей 18.
Ами змията. Тя е отварящия и затварящия код. С нея се излиза от рая и се влиза в рая, видимо, невидимо, активно, неактивно. Ха
-0101
-Ще гледам и двоичния код, учила съм го в този живот, ще си спомня, но сега друго разбрах, пак е цяла вселена. Змията е ключа, това е.
Затова има случай с Моисей описан в Библията и змията, която издига на върлина. И всеки , който я погледне с вяра се изцелява и спасява. Сега разбрах тази история библейска.
Архангела ми я припомни. Ха.
-На сън видях бяла кобра
-Аз много отдавна, гледаше ме точно в очите
-И мен. Хаха
-Шарките на кожата и, напомнят нашето днк.
-Да, като в рисунката Торус, картината от която почнахме разговора
-Ключ, код, нали ДНК е код, ключ за съзнанието. То е заложено от тях. Тор. Времето е Тор.
Времето представлява именно поничка. И точно гледах Тор филма как слизаха през такива тунели.
-Я дай да видя пак тази картинка
– Седемте Елохим ли? Щото гледахме и други рисунки, включително и на Уйлям Блейк, мои също. Те се появиха, когато ме снима жената, точно в онзи момент видях ги както са на снимката.
Горе разчетох Орион, от дясно Веста, долу Херкулес, вдясно Арктурос.
Актурос навярно кодовете от Цветето на Живота дава. Словото от кого ли ? И едновремено в тях има всички останали кодове. То не може да се обясни.
Времето с теб минава като миг Гали, просто изгубих представа за време.
-Знаеш ли? Това което си говорихме за Човека. Май не всеки среща другата част. То затова толкова малко човеци.
-Всъщност не мисля, че срещите са проблем за Създателя. А израстването
Всичко, за да стане, се синхронизира. Ако ти не стигнеш до тази вълна или половинката ти не стигне, не може да се синхронизира. Имах публикация за сродните души. Ето.

ЗА СРОДНИТЕ ДУШИ

Преди задавах си въпроси и стигнах до отговори. Сетих се за писаното от Архангела, че са нужни 480 двойки, човеци, за да се промени света. Трудното е всеки да стигне това осъзнаване-Човек, което е нужно за синхрона разбирам.
Но и осъзнаването се дава. Всъщност не точно. Колкото се отворим и приемем, толкова имаме.
Щото усетих и когато пишех за буквите, извличах, че се изморих и спрях потока. Единия ден от тези уроци също усетих лека умора, от да извличам принципи и правила
Някак си материалното си има граници, но ако и не полагаш усилия, нищо не става.
Също като в материалния свят и училищата, а и за всяко училище има изпити. Така и в духовния свят.
И обикновено тези семейства, които се срещат в студенските си години са най-щастливи
-Мислиш ли
Според мен именно живота на Дон Мигел опровергава това. Когато среща Гая всичко се променя за него. И не е до любов. Защото пак можеш да обичаш някого
-Башар доста добре го е обяснил това за сродните души. Във всеки момент сме с точната сродна душа, която отговаря на нашето съзнание.
Цитати от картичка: Човек се ражда на света, да твори, да обича, да разсъждава, красотата на деня на други да раздава
И още един: Единственото сигурно нещо в света е това, което вече се е случило.
Ключа Сол в музиката, питах се за него, а се свързва с кодовете, както и змията е ключ. А буквата Г ми говори единствено за хода на коня, шахматната дъска е 8 по 8 равно на 64 кодона в ДНК/и за това имах публикация/.Но това не е толкова важно. Всъщност нищо не е важно.
-Сол – соле – слънце, за това е важен
-Стиховете, че да се пазим от този който има сила да погуби душа и тяло, никога не съм разбирала кой е. Сега знам, Създателя.
Гали: Кой погубва душата- този който я е създал. Да
-Пак ме прекъсва
Но нищо това, което разбирам последно е много силно
Никой и нищо не може да ни направи отвън. Щото всичко е вътре в нас. И с нас се ражда и с нас умира.
От вън могат да ни повредят телата, да ни убият, но ние сме вечни.
Гали:Като спреш да определяш нещата като силни и несилни ще видиш, че или всичко има значение или нищо няма значение
-Не е така
Има значение само това, което е в нас от Създателя и Създателя
С нас всичко умира и всичко се ражда. Ние като умираме и всичко умира.
А също ако създателят ни даде, може и Вселени да създаваме.
И затова най-ценното сме ние, че само тогава можем да бъдем едно със Създателя, когато сме в молитва. Спомняш ли жената от филма? Тя само и само да общува с видението си умираше, щото тогава се срещаше с тези същества, които я връщаха към живота и които наричаха богове, точно Създателя.
И така виждаш, че този свят, който е в тебе, е истинската реалност, а не този, който е навън.
-Да когато си извън матрицата “ би могло да общуваш със създателите“ Но
-И в матрицата можеш, тя ги виждаше в матрицата, щото не заспиваше
Гали:Да ако не заспиш
-Те винаги имат връзка с нас. И в този смисъл не сме сами. Затова казват, че всеки си има ангел-хранител.
-Но затова пише не вярвай на мен на другите и на себе си
-Да, това е опитност
-Никога не знаеш какво ще узнаеш
-Просто го видях, усетих, някой ми го даде, да го знам, Създателя
Иначе Гали всичко можеш да узнаеш. Това не е проблем знанието и ума. Разбира се според това, какво си, кой си. Но за мен не е проблем. Затова Айнщайн казва, че въображението е по-важно. Знанието ти се дава, паметта ти се дава. Но въображението си го развиваш, нещо такова. Паметта я трият и не знаем, но ако не я трият много неща ще знаем. Затова и можеш да минаваш няколко класа на веднъж ако не ти трият паметта. Затова и Дон Мигел казва, че няма съдба, предопределение, освен ако не вярваш в това. Или единствено е нужно да знаем, какво сме като създания, това е предопределението. Тоест затова всеки търси, да знае Кой съм Аз. Но този отговор е само в Създателя и в теб. И не можеш да го получиш от вън.
-Да и разбирам защото виждам хората, които влизат в шоурума как нямат грам въображение
-И дявола и Бог са в теб. И колкото и да звучи гадно, както казват – няма човек, няма проблем. Щото ние сме, които проявяваме едното или другото. Но най-важно за мен беше, че нищо не зависи от вън, а всичко от вътре. Или зависи докато почнеш да виждаш отвътре. Щото вътрешно се свързваш със Създателя, а не външно и тази връзка никой отвън не може да ти я даде и това, което получаваш от нея също. Но затова и всеки е ценен. Щото всеки може да достигне до тази връзка. Нямам представа Създателя, навярно са различни, не е само един, но са свързани, както Седемте Елохим Създател, наричани БОГ.. Сетих се пак за змията от черно и бяло. Щото и тя си има ходове. Всички толтетски шарки ми напомнят за змията, зиг заг от триъгълниците.
-Те не са само толтетски Има ги в африканските и българските шарки
-Ами това е. Мисля, че стигнах до където трябваше. Сега остана да практикувам
молитвата със Създателя. Да, както и знанието не е деноминация както и езиците са разбъркани. Навсякъде има оставени светлинки, които да ни водят. Както в приказката Хензел и Гретел-трошичките хляб. И това е също, което ни води – хляба. Нуждата ни от храна и енергия за живота. Ето пак хранителни вериги, всичко е това. Всичко е във всичко. Ами от тук нататък зависи от Създателя, каквото благоволи.
-Знаеш ли Н… казваше, че всеки от нас носи енергията на един елохим
-Да, Създателя и Той може да се прояви чрез нас…
-Всъщност зависи от Аза-ти и договорките с Елохим. Не знам, целта е да се сбере две в едно
-То това е, де. Бог и Човек в едно. Създател и Създание. И това, че когато в нас се сбере две в едно, то и външно се проявява. Но когато сме достигнали до съзнание Човек-Бог тогава и срещаме съзнание вън Човек-Бог. Ако ли не, си срещаме като нас подобни, което ни е нужно, което променя живота ни, което ни помага да живеем или което прави живота ни ад. Зависи от вътрешното ни осъзнаване. Та във всеки момент си имаме сродните души-подобия наши.
Тук си говорим за листа, разпилени от вятъра и подобни неща.
-Да Цвети, а за вятъра и че си го владеела , ха…какво да кажа и аз имам такова усещане и затова, когато съм с теб тук или на живо ми е едно такова сякаш извън тази реалност, а в друга …събираме явно минало сега и утре
-За любовта. Да, досега точно съм се грижела и вършела неща поради зависимоста, но от днес изчезна, от това осъзнаване. Дори и да има още да уча, да допълвам. Основното го схванах. И така виждаш ясно, когато зависимоста я няма
Не си зависим от вън, каквото и да правиш, дори да те убият. Зависим си само от това, което е в теб и Създателя. Затова Христовите думи са цяла Вселена – “не се страхувайте от тези, които убиват тялото, но се страхувайте от онзи, който може и душа и тяло да убие.”
Гали: Да, то е такова усещане, изпълва ме с огромна енергия…аз затова казвам, че каквото и да правя, все така от сърце ще го правя без значение какво е ( разбира се не говоря за убиване и разрушаване , че като казвам всичко и това се има предвид )
– Навярно и ние самите можем да убием душата си. Затова се казва, че никой не може да ти направи това, което сам си правиш.
Гали: Хахах. И двете пишем за убиване.
-Ами то май си умря илюзията. От това повече какво? Другото е реалност и за всеки е това, което има със Създателя, тя е истинската.
-И представяш ли си, колко са много реалностите?
-Колкото и човеци, които са стигнали до тях.
-Да
-Колко съм търсела. Намерих Гали и ми е толкова обикновено, че чак не знам това ли е за което говорят толкова въодушевено. Поне това е свобода и мир
-Ами то е обикновено, какво да е.
-Не знам. Нямам видения, може би сънища имам само,които все още не помня или почти не помня
-Ами ….всичко идва каквото е нужно за теб, защото ти така би го узнала
-Да, защото така приемам най-спокойно
-Понякога са нужни и други начина
-Да, хубаво е да не се ограничава човек. Щото ухото слуша, а окото е дадено, за да вижда.
-Аз разбрах нещо много съществено Цвети – че ако обичаш и говориш за любов – обичаш всяко творение божие, не делиш и не съдиш…
-Щайнер го е казал добре
Ако срещайки един човек, осъждам неговата слабост, аз само пропилявам моята сила за висшето познание. Но ако с обич търся неговите добри качества, аз умножавам тази сила.“ Рудолф Щайнер
Разбрах те напълно Гали, но ми се стори, че изказа е неправилен. Това е съвършената любов в която няма страх, която обича независимо от делата и това какъв е човека дали е добър или лош, а защото е творение Божие. Но това не значи, любовта ни е сляпа, а е всячески проницателна и сме видели и доброто и лошото и това не ни е попречило да обичаме, въпреки знанието.
Цитат Гали: няма как да научиш другите на това, до което си достигнала…можеш само да им покажеш, че такова място съществува, има го и е достижимо
„Аз съм част от Светлината и тя е музика. Светлината насища всичките ми шест сетива – виждам я, чувам я, докосвам я, помирисвам я, и я мисля. Мисленето за нея е моето шесто чувство. Частиците светлина са написани ноти. “
Тесла

01.10.2017

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s