ЕДИНАДЕСЕТИ УРОК: ВЯРА И СЪМНЕНИЯ, СЕДМИЦА


Пишем си с едно Слънчице.
-Интересно …Интересно, понеже нямам представа от музика, ти се замисляш за това.
Наблюдавам и друго. Тези три от които са създадени всички останали присъстват навсякъде и навсякъде са седем, както и нотите са седем. Разбираш ли уж са различни, а са едно и също. И от едното можеш да извлечеш другото. Например Цветето на Живота е кръгове, но можеш да извлечеш цялата азбука от там, кодът на Словото, руните.
Много интересно се преплитат нещата от едно в друго и всяко съдържа и другото. Тоест всяка седмица/седмица, време, календари, кодове … питах се кой е петия код тъкмо, подсказа ми се/ се съдържа в едното и в седемте. Дори не знам как да го изкажа. Прочетох малко от книжката за любовта на Дон Мигел. Никога не съм си мислела, че имам проблеми с прошката, щото уж прощавам на другите, а на себе си не. Но не можеш да простиш на другите, ако не си простил на себе си истински и не можеш да простиш на себе си истински, ако не си простил на другите. Нещо много интресено споменава Дон Мигел, което го видях в мен, черта от характера, която навярно нямаше да я видя никога, да я осзъная без тази книга. Споменава и за кармата. Ако вярваш в нея – има я. Уа, ето защо не могат да обяснят какво е точно това карма, няма точно определение. Ако не вярваш в нея – няма я. Тоест има я, но можеш, да я анулираш с прошката, която има лечебен ефект. Ще си го песйтна това, да не забравя….
Ами това, че си ги направила толкова зависими от теб, другите, не е добре.
Шегувам се. Не е нужно да правим всичко за всички.
Щото и те си имат уроци и като им пишем домашните, не могат да си ги научат и така все ще повтарят.
Та ще се оправят и без теб. Не ги мисли.
Ти си най-важна за себе си. И всички сме създания. Дон Мигел споменава, да не вярваме на него, на никой и на себе си също. Това са толтетските правила. И аз стигнах до там, преди да го прочета. Много болезнено беше, но наистина изтрезнява, както алкохолик изтрезнява след алкохол. Пише и да не вярваме на тези, дето казват, че са от Плеяди и че са дошли да спасят света, щото света нямал нужда от спасение. И знаеш ли? Болното е, че като си вярвал на хора с тези идеи и са ти били близки и си мислел, че имаш нещо, в един момент се оказва, че вече не вярваш в тази илюзия и хора и нямаш ги, все едно си ги загубил. И уж сте били близки, а в този момент ги чувстваш далечни и то само поради вярата, поради това, че вярата не вярва в едни и същи неща. Какво нещо е. Та този момент ми беше много болезнен. Щото всички или почти всички в които вярвах с мноооого малки изключения и споделях техните вярвания – това се срути в един ден. И тогава се чувствах толкова сама в безкрайната вселената на живота. Но пък намерих учените на толтеките. И интересното е, че те са тук след като много други вери и учения и учители се срутиха и изчезнаха в илюзията като дим. Блаогдаря за това на Вселената. Благодаря за Дон Мигел Руис и Гая. Благодаря, че ги има – толтеките, нагуалите. Благодаря, че никак не съм сама, а съм с точно всичко това, което винаги съм искала да бъда и съм била, дори когато съм имала капаци на очите и не съм го виждала. Едно сме.
И не ми се налага да питам – така ли е, истина ли е, лъжа ли е. Просто го знам, дълбоко в себе си с една безкрайна увереност, която дойде след болката от самотата и неверието, след съмненията.
Вярата с увереност. Ха. Това е вярата, която спасява и която подмества планини. И дали е вяра или знание? Вяра, защото имам пълната увереност за тези неща, които не се виждат. Ха. Това е велико.
А преди малко си мислех, че няма какво да пиша и че уроците нещо намаляват интензивността си. Умът е бил само.
А буквата. Писала съм за Ж, от Цветето на живота същото се получава – Ж.РАЗВИДЕЛЯВАНЕ

Има и цяло видео за тази буква и българите. Ха. В мен дойде думичката Оренда. Дали се свързват двете или щото споменах българи?
В Кабала са написани трите букви майки, които присъстват навсякъде. Алеф, Мем и Шин. Всеки може да погледне. Но не смятам, че присъстват единствено там. Просто те са имали светлина за това знание им е дадено. Не мога да поставям знанието в рамки и деноминации и да го наричам еврейско или българско или кабалистично. Щото знанието си е знание и си е едно и също навсякъде, по целия свят и Вселена. Но е хубаво да си наричаме истинските неща с истинските им имена и на нашия език. Ако езиците не бяха разбъркани, когато строили вавилонската кула, сега езика щеше да е един и нямаше да се питаме на този или на онзи език и кои са и как са. Но всичко го има във всичко. Това разбрахме. Това са принципите на фракталите също. И затова промяната на едно, може да бъде промяна и на цялото. Грег Брейдън го обяснява добре последното.
БЛАГОДАРЯ НА СЪЗДАТЕЛЯ НА ВСЕЛАНАТА❤️, КОЙТО Е ЛЮБОВ ЗА ВСИЧКО! За живота, за този прекрасен свят, за възможностите да бъдем творци и създатели също, програмисти
🙂
БЛАГОДАРЯ и на теб мила ми Приятелко❤️, защото всички тези осъзнавания са плод на общението ни и общението ни с Архангела. БЛАГОДАРЯ на Архангела!❤️

Нека целия свят бъде Щастлив и Благословен СЕГА! И нека си го пожелаем заедно, така както правеха Учителите от Далечия Изток.
Ц.Д.
30.09.17

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s