ДЕВЕТНАДЕСЕТИ УРОК: КОНТРОЛ

Говорихме с човек, който вижда извън илюзията, реалността.

Всичко било его, отрича та отрича.

“Да изучаваш пътя означава да изучаваш себе си. Да изучаваш себе си означава да забравиш себе си. Да забравиш за себе си означава да бъдеш осветен от всичко във вселената.”

Доген

Ядосах се, взех да го обвинявам и съдя. Наруших всички споразумения четири с една дума.

Защо му се ядосах? Толкова ли бързо всичко се срутва или само това, което е градено на пясък или само илюзията-вяра?

И разбрах поради контрола. Винаги, откак се помня в този мъжки свят се опитвам по един или друг начин, да имам контрол на нещата и да виждам смисъла.

Това, което разбрах, че живота е игра, илюзия никак не беше смислено.

И никак не обичам игрите. Та продължих да играя, като си намерих смисъл в това, да

си пиша програмата, като разбера за кодовете. Даде ми се, дава ми се това знание.

А четирите споразумения някак си ми даваха и контрол. Щото чрез тях имаш контрол на живота си, някак си. Знаеш, че като ги спазваш, следва това и това и умът е в мир.

Но също си спомних, че не съм достигнала на практика до едно осъзнаване. Това, че можеш да виждаш всичко през очите на Създателя и да бъдеш всичко. Споменах за фотона и вълната. Понеже сме създадени от Светлина можем да бъдем както фотон, така и вълна. Това един вид значи, да се включим във вселенския компютър.

Поне така си го обяснявам. А след този разговор разбирам, че единствения начин да се включим в този вселенски компютър е като се изключим и забравим за себе си изцяло, за смисъла, за контрола, за всичко, като се превърнем в нищо, че да видим и имаме достъп до всичко. Да, звучи налудничево. Но и живота го познаваме, когато познаем смъртта. Смисъла го намираме когато стигнем безсмислието. Та навярно има нещо вярно и в това – когато станем нищо, виждаме и сме всичкото.

Ами не мога да се пусна от този контрол, макар че е илюзия разбирам, макар че отдавна съм го изтървала. Смятах, че възпитавам детето си, докато не взе то да ме възпитава и така с почти всичко. Не, че имам някакъв контрол над нещо си. Илюзия е.

С нашите ограничени сетива, дори не знаем това, което виждаме така ли е или не е.

Очите, ушите, сетивата ни – обикновено ни лъжат, защото приемат, улавят само част от целия диапазон на спектъра. Ушите чуват определени вълни звукови и след това не чуват. Очите виждат определени вълни от спектъра и след това не виждат.

Умът ни също си има граници, както и чувствата. Човек усеща до определен момент, след това изпада в кома, спира да усеща. Умът приема до определен момент и след това блокира.

Та опитвала съм се да контролирам по някакъв начин живота си, мислите, чувствата, думите, случващото се и непрестанните промени от движението. То май няма как да контролираме всичко това, независимо че уж сме създадени творци по Божие подобие, но докато сме ограничени и разчитаме на ограничените си сетива, няма как да се случи разбирам.

Един вид излиза, че в без контрола имаме контрола, а в самия контрол ограничаваме живота. То подобно беше като осъзнавах за грижата и има много общо с контрола това осъзнаване. Когато се грижим за нещо си, не можем да се грижим за хиляди други неща, които остават без грижа и така насочили вниманието си към нещо си изпущаме възможностите от Вселенската грижа. Навярно същото се случва и с контрола.

Ами какво остава, освен да Благодаря за всичко такова, каквото е и да го наблюдавам като наблюдател? Даже и това не е точно. Щото си спомних, че наблюдателят оказва влияние на наблюдавания обект, един вид контрол. И това физиката го е разбрала отдавна.

И все пак има някакво противоречие. Ако ти нямаш контрола, значи някой друг го има.

Ако аз не си пиша програмката, значи други ми я пишат. Ако аз не се грижа за себе си, значи съм оставила, други да се грижат за мен. Как бих могла да оставя всичко в ръцете на нищото, където било всичкото? Ей това се питам и отговор нямам. Та как да посмея да изключа личния си комп, програмка, че да се включи вселенския? Умът не ми разрешава, да правя подобна лудост.  Явно това е духовната смърт за която говорят и няма начин без да минеш през нея, нещо като рестарт на компа за новото.

10.10.2017-3

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s